Царицата на Палмира [Златните вериги]

— Да. Точно така Валериан ми говореше за теб. „Честен и силен бик, който признава само родството и честта на Рим”. Към което добавяше: „Но има сестра, колкото хубава, толкова и умна, за която няма непознати завои по пътя, водещ към форума”.

Пулиний се засмя, но Аврелиан лесно разгада заплахата под смеха.

— Ти си такъв, какъвто си, главен военачалник Луций Аврелиан, и това е велико. Но много близо до теб има други, които искат да станеш август и не притежават твоето благоразумно търпение – кротко подхвана отново старият секретар. – Ако не внимаваш, може да ти се наложи да се сблъскаш с Галиен Цезар, без изобщо да си го искал, приятелю мой. По същия начин, както си открил труповете в Никополис на сутринта след сватбата ти.

Аврелиан пребледня.

— Да не би да се боиш, че съм слаб? – каза той, заставайки срещу Пулиний.

— О не! Не си го и помислям. Аз смятам, че си силен, прям, макар и твърде чистосърдечен. Смятам също, ако ми позволиш тази откровеност, че си твърде чувствителен към амбициите на сестра си Клавдия. Тя не е толкова чиста като теб. Тя никога не е почитала онова, което ти почиташ и което почиташе твоят баща: Virtus, Pietas, Fides!

Аврелиан спря. Гневът, който беше готов да избухне, се разсея от изненадата. Той се взря смаяно в малко смешното лице на Пулиний. Откъде знаеше той?

Погледът му изглежда зададе въпроса, който устните му не произнесоха. Пулиний се усмихна мило и стисна китката му.

— Не си мисли лоши неща. Не съм те шпионирал. Познавам сърцето ти, защото по кожата ни са издълбани едни и същи думи: Virtus, Pietas, Fides! Бойното знаме на истинския цезар и великия август. Ето защо последвах Валериан дори отвъд моите желания.

Все така вкопчен в ръката му, той подбутна Аврелиан към последната алея на покритата галерия с колони.

— Помисли за това, военачалник: аз ти желая само доброто. Ако ми позволиш да бъда искрен – прави онова, което нещастният Валериан никога не направи: слушай съветите ми. Сега не е моментът да се противопоставяш на цезаря. Не се поддавай на гнева. Очаква те велика съдба. И аз мисля като Юлия Корделия: боговете искат да бъдеш август! Великата жрица на Сирмиум има право, часът на твоя триумф ще дойде. Но днес остави Галиен да почисти улиците от нашите унижения. Остави палмирската царица и нейният съпруг да ни отърват от Шапур и да отмъстят за нещастния Валериан. После ще бъда тук, за да се радвам на твоето величие. Обещавам ти го пред боговете.

Аврелиан отговори едва когато стигнаха до стените на къщата.

— Ще последвам съвета ти, първи секретарю, при едно условие. Докато е жив Валериан Август, дори и да живее под ботуша на Шапур, неговият син Галиен Цезар нито ще бъде провъзгласен, нито ще носи лавровия венец.

Пулиний присви клепачи и помисли малко, преди да се съгласи.

— Това е почтено изискване. Не виждам как сенатът би могъл да се противопостави.