Царицата на Палмира [Златните вериги]

Ръката на Пулиний пусна лакътя на Аврелиан. Настана тишина, която можеше да се възприеме и като упрек.

— Нищо не можеше да попречи на Валериан да постъпи както желае. Дори и аз. Той обичаше да му давам съвети, но рядко ги следваше… Обаче ти имаш право. Той не биваше да се хвърля в ръцете на персиеца. Отиде там заради теб.

— Заради мен!

— По тихо – каза Пулиний, поглеждайки зад себе си.

— Как се осмеляваш да кажеш подобно нещо? – възмути се Аврелиан, без да понижава тон.

— Кротко, кротко, приятелю мой. Ще ти обясня. Има също така и една робиня. Валериан се беше увлякъл по нея. Хубаво черно момиче на име Ифлава. Много беше влюбен. Фалосът му изригваше, щом тя се приближеше. Пир на младостта за мъж, който я е изгубил отдавна. Онази тъжна утрин, преди да се качи в колесницата, която щеше да го закара в ръцете на Шапур, той я освободи и й отпусна един милион сестерции. Даде й също къщата си в Тускулум. Тук съвсем наблизо. Тя сигурно е там. Ти може би ще имаш възможност да я срещнеш. Наистина, тя…

— Първи секретар…!

— Успокой се, военачалник Аврелиан! Не обиждам нито твоята чест, нито твоята вярност към нашия беден август.

Той хвана отново ръката на Аврелиан и го поведе към последното крило на покритата галерия с колони.

— И, ако обичаш, не говори така силно. Няма нужда да става ясно онова, което ти трябва да знаеш, а тук гласовете отекват неприятно. Добре, ето как беше. Нито августейшия, нито аз се съмнявахме, че Шапур е лисица, а Макриан – мръсник. Обаче Валериан научи, че нещата не вървят добре между Галиен и теб. Това е факт, нали? Тогава той се разбърза да се връща, за да застане между вас. Вече не желаеше да се бие с Шапур. Боеше се, че ще разкъсате империята зад гърба му.

— Никога не бих направил нещо подобно. Нашият август го знаеше. Аз му го бях обещал.

— Да. Той вярваше на твоето обещание. Но беше много натъжен от мъртвите в Никополис – прошепна Пулиний.

Аврелиан се вцепени с мъртвешки бледо лице.

— Цезар наистина опита да ме отрови. В деня, когато празнувахме победата ми над готите.

— О, не се съмнявам! Галиен мрази победите, които не е спечелил лично той.

— Той никога не е държал на думата, която е дал на баща си. А ние я дадохме, пиейки кръвта на бика на Митра – продължи Аврелиан все по-бесен. – И виж какво става днес. Нито за миг, първи секретарю, нито за миг той не прояви желание да отиде да освободи нашия август.

— О да, знам, приятелю мой. Знам.

— Но какво значение има за цезаря? Той иска одобрението на сената и лавровия венец, докато баща му очаква неговата помощ.

— Което е доста благоразумно, главен военачалник. Дори и ти да не можеш да го разбереш, повярвай на моя опит. Цезарят прави онова, което трябва да направи.

По лицето на Пулиний вече нямаше и следа от любезност или ирония. Въпреки гнева си, Аврелиан видя в него такава решителност, каквато беше срещал само при двубоите си с мечове с най-силните си врагове.

— Какво искаш да кажеш?