Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
Ловният му инстинкт го бе повел по дирята на миниатюрното луксозно кученце, което непрекъснато се умилкваше около Шарлота. Дребното, проклето и вечно джафкащо създание схвана погрешно интереса на голямото куче и се хвърли в битка срещу натрапника с озлоблението, характерно и за господарката му. Естествено, нещата завършиха с победата на Шедоу, а Шарлота получи истеричен пристъп. Човек би си помислил, че кучето ми е ранило смъртоносно самата кралица Виктория, а не глезеното кученце, което тя бе подарила на етърва ми. Сбогувахме се още по-хладно, Макс вече не ми правеше комплименти.
Виенчани ми устроиха възторжено посрещане – и те ми се зарадваха като моя съпруг. По целия ми път до „Хофбург" тълпите се блъскаха, протягаха шии и се повдигаха на пръсти, само и само да зърнат своята императрица, която, смъртноболна, бе напуснала града през ноември предишната година, а сега седеше в каретата си, здрава и читава. Махах им любезно и си давах кураж с мисълта, че тези хора са движени от обич и загриженост, а не от жажда за сензации. Трябваше да престана най-после да мисля за всички само най-лошото.
Колкото и да протаках завръщането си, сега внезапно осъзнах, че не искам да губя дори минута. Нямах търпение да видя децата си, затова не изчаках Франц Йозеф да ми помогне да сляза от каретата. Запретнах поли и се втурнах по голямото стълбище, преди той да ме настигне.
– Почакай, Сиси, накъде така?
– При малките – извиках през рамо и се втурнах напред, без да давам пет пари за удивените погледи, които ме следяха.
Заварих в детската стая едно закръглено, бледо, русо момиченце, толкова безцветно и тихо, че се огледах в помещението, да не би тук случайно да има още едно дете. Дете, с което това безмълвно създание си е играело, дете, което може би ще протегне ръчички към майка си и ще се зарадва, че я вижда. Но нямаше никой освен детегледачката и една кланяща се камериерка, която тъкмо завързваше последната панделка на рокличката на малката.
– Гизела... – избъбрих аз, а радостта ми бе попарена от сивосиния сериозен поглед на детето. Вместо да се хвърли в прегръдките ми, то направи реверанс.
– За Бога! Ваше Императорско Височество не може да нахълтва тук просто така! – графиня Естерхази се плъзна подир мен в детската стая, пъхтейки развълнувано. Бях забравила умението й да гледа като гувернантка, сурово и назидателно.
– Добър ден и на вас, графиньо – отвърнах подигравателно, защото знаех, че трябва да беше извън себе си, за да пренебрегне по такъв начин каноните на етикецията.
Тя обаче не забеляза иронията ми, а продължи да се вайка задъхано.
– Нейна милост, ерцхерцогинята, очаква Ваше Императорско Височество в големия салон. Етикетът предвижда императрицата най-напред да поздрави членовете на семейството според техния ранг и обществено положение, преди да посети детската стая. Ако обичате, последвайте ме...
„Добре дошла във Виена, Сиси!" – казах си аз и се изправих. Сбогом, свобода! Прангите на испанския дворцов церемониал се затвориха с дрънчене около клетите ми глезени. Погледнах дъщеря си, която стоеше пред мен със сведен поглед, хрисимо скръстила ръце над детската си рокличка с цвят на иглика. Личеше си, че най-много от всичко й се иска да побегне. Потиснах въздишката си и последвах графинята към салона.
Всичко беше както винаги. Шумолящата бегла прегръдка на ерцхерцогинята, любопитните погледи и промърморените поздрави на останалите членове на семейството. Топлото майско слънце огряваше Виена отвъд прозорците на „Хофбург", ала тук луташе леден вятър.
– Имаш здрав вид, това е добре – доволно отбеляза ерцхерцогинята. – Виждам, че ще бъдеш в състояние отново да изпълняваш задълженията си.
Кимнах безмълвно, но не успях да изобразя усмивка. Сякаш никога не бях заминавала. Преди да се усетя, вече стоях в залата за приеми, накичена с бижута и облечена в рокля с шлейф, и мълчаливо понасях убийствено скучния „Кръг" на имащите достъп до двореца първи дами. Всяка очакваше по няколко лични слова, всяка ме дебнеше да кажа нещо неподходящо.
Как мразех тези безсмислени церемонии! Що за странна чест беше да целуваш ръка на императрицата, а после с банални думи да отговаряш на въпроса й как си? Защо държаха на това, защо очакваха размяната на кухи фрази като стадо овце, докато дойде редът на всяка една от тях?
Мъничко удовлетворение ми носеше единствено неприкритата завист, с която очите им се плъзгаха по тялото ми и по новата официална рокля. Месеците в Мадейра бяха върнали здравата розова свежест на кожата ми. В изобилието от свободно време там бях започнала да обръщам повече внимание на външния си вид. Твърде късно бях разбрала, че красотата не само ми осигуряваше внимание, но и ме даряваше с власт. Власт над съпруга ми, например, която възнамерявах да използвам по-добре в бъдеще.