Императрица Сиси

– О, не, за Бога, не съм забравила – с леден тон отвърна тя. – Ти обаче май си забравила, че те нямаше месеци наред. Как смяташ, кой се грижеше през това време за него и за сестра му?

– Не е нужно да ми казвате, че сте били вие – дръзнах да възразя аз. – И така разпознавам почерка ви. Рудолф е наплашен до нямай къде, а Гизела е толкова бледа и тиха, че прилича по-скоро на призрак, отколкото на принцеса от династията Хабсбург.

– Те са мили деца, които се научиха на послушание, за разлика от майка им – не ми остана длъжна ерцхерцогинята. – Съжалявам, задето бедната ми сестра не е успяла да те научи на чувство за дълг и подобаващо поведение.

Идеше ми да се разплача заедно с малкото момченце, чиято издадена долна устничка трепереше, сякаш всеки момент щеше да избухне в сълзи. Твърде малък беше, за да разбере, че гълчаха майка му като някоя ученичка. Но уплашеното му изражение ми показваше, че въпреки крехката си възраст вече се бои от ядния тон на баба си.

– Плашите го – възмутено я упрекнах аз и го взех на ръце.

– В такъв случай ще трябва да се научи да не се плаши – величествено отсече тя. – Той е бъдещият император, колкото по-скоро го разбере, толкова по-добре за него. Извади палеца от устата си, Рудолф! Ти си престолонаследникът. Един престолонаследник е длъжен да се държи подобаващо.

Малкият палец се измъкна от розовата устичка, а на мен ми идваше да го върна обратно там. Клетият Рудолф!

Този път не получих подкрепата на Франц Йозеф – той не искаше да слуша за положението в детската стая. Искаше да се сложи още една люлка там.

– Прекалено много мислиш, Сиси – с усмивка отклони разсъжденията ми той и страстно ме целуна. – Мама знае какво прави. Нима не е възпитала чудесно и моите братя, и мен? Хайде, дай да ти помогна. Тази рокля е прекрасна, но според мен ще е още по-прекрасно, ако си по-малко облечена.

– Не, почакай – пламнала от неудобство, се изплъзнах от твърде умелите му ръце, които май познаваха всички тайни на женските дрехи. – Ужасно... ужасно ме боли глава.

Това не беше празно оправдание. В течение на деня първото туптене в слепоочията ми беше прераснало в болезнена мигрена. На всичко отгоре, след скандала ми с ерцхерцогинята, отново се появиха дихателните проблеми.

– Но ти си здрава, Сиси – Франц Йозеф беше на път да кипне. – Доктор Зеебургер казва, че можеш да раждаш още деца.

– Е, щом Зеебургер го казва – саркастично промърморих аз, – тогава да ги ражда той.

– Как ще стане това? – обърка се Франц Йозеф, който не разбираше от ирония. Трезвата му натура смяташе иронията за подозрителна, за качество, присъщо на опозиционерите и бунтовниците. А той презираше с цялото си сърце и едните, и другите. Погледна ме въпросително, а аз с мъка потиснах налегналата ме кашлица.