Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
– Наистина не ми е добре, Франци – задъхано притиснах с длан галопиращото си сърце. – Май съм мъничко изтощена...
– Сигурно е от градския въздух или от смяната на климата – Франц Йозеф се опитваше да намери безобидно обяснение за моето неразположение. – Ще видиш как веднага ще се почувстваш много по-добре, щом отидем в „Лаксенбург". Ще изпратя камериерките да се погрижат за теб.
И той избяга толкова припряно от покоите ми, сякаш се страхуваше да не се зарази или да не каже нещо неподходящо. Донякъде го съжалявах, донякъде изпитах облекчение, задето бях по-отложила за неопределено време нашите брачни интимности. Свикнала бях да разполагам сама с леглото си, пък и в най-нежните времена на нашия брак всеки път си отдъхвах облекчено, след като бях изтърпяла необузданата настойчивост на Франц Йозеф. Тези моменти не ми липсваха ни най-малко – въпреки годините, прекарани с него, страстта, която го владееше, все още си оставаше загадка за мен.
Още на 29 май се преместихме в „Лаксенбург" – след въпросната случка това стана по-рано, отколкото предишни години. В официалното съобщение на двореца се казваше, че императрицата се нуждае от спокойствие и уединение, за да стабилизира възстановеното си здраве. Но въздухът на „Лаксенбург" също не донесе подобрение на поредните ми оплаквания. Денем ме измъчваха пристъпи на световъртеж, нощем – спастична кашлица и задух.
Напразно доктор Зеебургер се консултираше с професори, капацитети и учени. Накрая, изпаднал в пълно недоумение, дори се обърна за съвет към стария ни баварски домашен лекар, доктор Фишер.
В крайна сметка орлякът от медици постигна единодушие по диагнозата „опасност от туберкулозно възпаление" и ми предписа пълен покой плюс безброй сиропи и лекарства. Щадене на тялото, душата и нервите. Единствената ми утеха бе, че тези указания ме предпазваха от дневните разписания на ужасната Естерхази.
За жалост обаче ми забраниха да отида на сватбата на най-малката ми сестра. Някогашното врабче се бе превърнало във великата принцеса Матилда, която трябваше да се омъжи за граф Лудвиг фон Трани. Лудвиг беше брат на италианския крал, което означаваше, че врабчето и Мария щяха да бъдат не само сестри, но и етърви. Тайно им завиждах за тази близост.
Фактът, че по здравословни причини пропуснах баварското семейно тържество, наля масло в огъня и отново разпали слуховете около състоянието ми. В умилително единодушие вестниците и посланиците спекулираха относно животозастрашаващата болест на австрийската императрица. Слуховете ме плашеха, макар да научавах само малка част от тях. Наистина ли бях толкова зле?
– Ще умра ли? – попитах доктор Фишер, когото познавах от детството си.
– Ваше Императорско Височество трябва най-строго да си забрани подобни мрачни мисли – посъветва ме той, а аз се насладих на познатия баварски нюанс в строгите му думи. – Но със сигурност би било разумно Ваше Императорско Височество да замине отново на почивка в мек средиземноморски климат. Престоят в Мадейра е постигнал много, може би само е бил твърде кратък.
– Искаш отново да ме напуснеш? – ужасено реагира Франц Йозеф на предложението на лекаря. – Та ти току-що се върна у дома!
Сякаш заминавах за свое удоволствие! Бях твърде изтощена и безучастна, за да се защитя. Почти не заспивах в кратките юнски нощи, макар че бях ужасно отпаднала. Лежах със зачервени очи в леглото си и се опитвах да не обръщам внимание на напиращата кашлица, която ме мъчеше все по-често. Защо да се противя на наближаващия край? Нямаше да липсвам на никого, дори на децата си.
Доктор Фишер не искаше да чуе за капитулация. Той убеди колегите си в спешната необходимост от нов престой на юг. На 23 юни Франц Йозеф лично ме придружи до Триест, където чакаше корабът, който щеше да ме отведе в Корфу. Когато напусках острова през пролетта, не предполагах, че ще се върна толкова скоро там.
Раздялата със съпруга ми беше мъчителна за мен, защото заминавах с фаталистичното чувство, че се сбогувам завинаги. Качих се на кораба, съпътствана от личния ми лекар професор Шкода, а девер ми Максимилиан пое ангажимента да придружи нашата група до Корфу и да се погрижи за моите удобства. Франц Йозеф го бе помолил, а аз предпочетох да не питам Макс какво мисли Шарлота по въпроса, че е така загрижен за мен.
Както при пътуването до Мадейра, така и този път морето оказваше удивително въздействие върху болежките ми. Само след няколко часа започнах да усещам, че дишам по-леко, а докато пристигнахме в Корфу, вече бях в състояние да напусна кораба, без да се облягам на ръката на Максимилиан.