Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
И ето ме в борсовата зала, небрежно облегнат на стъклото, отделящо я от офиса ми, със скръстени пред гърдите ръце. Поза на истински войн след битката. Мощният тътен на залата все още бе налице, но тонът му се бе попроменил. Беше не тъй настоятелен, по-приглушен.
Почти бе време за празнуване. Бръкнах в джоба на панталона, да не би шестте ми куалуда да са изпаднали случайно някъде или да са се изпарили във въздуха. Куалудите имаха свойството да изчезват, макар това да се дължеше най-често на собствените ти „приятели“ или на собствена консумация по време на някое безпаметно надрусване. Това беше четвъртата и вероятно най-опасната фаза от въздействието им — фазата на амнезията. Първо изтръпваш, после почваш да замазваш думите, след това ти потичат лиги, а накрая вече нищо не помниш.
Днес обаче богът на дрогата бе благосклонен към мен и куалудите си бяха на мястото. Затъркалях ги между пръстите си и това ми донесе някакво необяснимо чувство на радост. Заизчислявах кой ще е най-подходящият момент да ги взема и се спрях на 16:30, сиреч след двайсет и пет минути. По този начин си осигурявах петнайсетина минути за следобедното събрание и достатъчно време да надзиравам поредната следобедна изгъзица, в случая — публичното бръснене на женска глава.
Една закъсала за пари млада асистентка се бе навила да седне по бански насред борсовата зала и да ни позволи да обръснем главата й до кожа. Тя имаше прекрасни дълги и лъскави руси коси и великолепни гърди, увеличени наскоро до чашки D. Наградата й в случая щеше да е десет хиляди в брой, с които да си плати процедурата по уголемяването, без да плаща дванайсетте процента лихва по необходимия й заем. Така че само можеше да спечели: след шест месеца пак щеше да си е с коса, а нямаше да има дълг към никого за новия си бюст.
И пак се запитах не трябваше ли да разреша на Дани да докара джудже в залата. Че какво лошо имаше в това? Първоначално ми прозвуча малко шантаво, но сега, след като мисълта, поотлежа в главата, започна да ми звучи по-приемливо.
Нима не дължах на най-изявените си бойци правото да помятат някакво джудже — нещо като военен трофей, ако може така да го наречем. Какво по-точно мерило за успеха има от това да осъществиш всичките си юношески фантазии, та дори и най-смахнатите? Идеята определено имаше своите плюсове. И ако преждевременният успех предизвиква определени съмнителни форми на поведение, един благоразумен млад мъж би следвало да впише всяка своя непристойна постъпка в лявата графа „дебит“ на таблицата на моралния си баланс и да я компенсира с течение на времето, в процеса на възмъжаването, помъдряването и улягането с различни жестове на благородство и щедрост (морален „кредит“, да го наречем).
Но дали пък не се бяхме превърнали в някакви покварени маниаци — в затворено общество, което постепенно ставаше неуправляемо? Ние, стратънци, си умирахме за покварени действия. Направо не можехме да оцелеем без тях!
Именно по тази причина, след като се оказахме напълно безчувствени към основните аспекти на покварата и развалата, силите на деня (сиреч, аз) постановихме създаването на неофициален Стратънски екип начело с баш-юнака Дани Поуръш, със задача да запълни празнотата. Екипът представляваше някаква изчанчена версия на рицарския орден на тамплиерите, чието безконечно дирене на Свещения граал се бе превърнало в легенда. Но за разлика от тамплиерите, стратънските рицари кръстосваха четирите края на света в търсене на все повече поквара за разтоварване на останалите стратънци. Не, не бяхме някакви пристрастени към хероина отрепки. А бяхме пристрастени към покачванията на адреналина, поради което имахме нужда от все по-нови и по-високи кули и скали, от които да скачаме във все по-плитки басейни.
Процесът започна официално през октомври 1989 година, когато двайсет и една годишният тогава Питър Галета, един от първите осем стратънци, направи бойно кръщение на стъкления асансьор на сградата с една бърза свирка и една още по-бърза пенетрация изотзад в сексапилните слабини на седемнайсетгодишна асистентка. Тя беше първата асистентка по продажбите в „Стратън“ и, за добро или лошо, беше руса, красива и изключително разюздана.