Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Първоначално бях шокиран и дори обмислях да изхвърля Питър, задето беше топнал писалката си в мастилницата на компанията. Но с течение на седмицата момичето се доказа като отборен играч — издуха и осмината стратънци (повечето — в стъкления асансьор), а мен — под бюрото ми. Да не говорим, че си имаше и специален чалъм за тая работа, който се превърна във фирмена легенда. Наричахме го „усуканица с дръп“, понеже използваше едновременно и двете си ръце, додето езикът й се въртеше като изпаднал в транс дервиш. Както и да е, за около месец Дани успя да ме убеди, че няма да е лошо да я опънем двамата едновременно, което и сторихме в един съботен следобед, докато жените ни пазаруваха рокли за Коледа. И колкото и да е странно, след като приюти в обятията си безброй стратънци, след три години тя най-сетне се омъжи за един — при това един от първите осем, който я бе виждал да практикува занаята си безброй пъти. Но не му пукаше. Сигурно бе запленен от усуканицата с дръп! Както и да е, той току-що беше навършил шестнайсет, когато дойде да работи за мен. Напусна гимназията, за да стане стратънец, да живее Живота. Но след кратко просъществувалия си брак изпадна в страхотна депресия и накрая се самоуби — първото, но не и последното самоубийство в „Стратън“.
Но да си дойдем на приказката. В борсовата зала всякакво нормално поведение се смяташе за проява на крайно лош вкус, сякаш си решил да развалиш удоволствието на всички останали. И все пак покварата не е ли нещо относително? Да не би римляните да са се възприемали като извратени маниаци? Сигурно им се е струвало най-нормално това лъвовете да изяждат пред очите им не дотам любимите им роби, докато по-любимите им роби са им пъхали гроздови зърна в устата.
В този миг съзрях как към мен се приближава Ръбчо със зяпнала уста, с вежди вдигнати до средата на челото и с леко издадена напред брадичка. Имаше нетърпеливия вид на човек, чакал половин живот да зададе един-единствен въпрос. А като се има предвид, че ставаше дума за Ръбчо, въпросът му сто на сто щеше да е или изумително тъп, или изключително излишен. Какъвто и да е, отчетох присъствието му, като навирих и моята брадичка, после отделих един миг да го огледам. Макар да притежаваше най-ръбестата глава в Лонг Айлънд, никак не изглеждаше зле. Имаше меки, обли детски черти и относително прилична физика. Беше среден на ръст и със средно тегло — учудващо, като се има предвид от чии слабини се бе пръкнал.
Майката на Ръбчо, Гладис Грийн, беше огромна жена.
Във всяко едно отношение.
Като се започне от масивното й еврейско теме, от което над масивния й еврейски череп се въздигаше огромен петнайсетсантиметров рус кок с цвета на ананас, и се стигне чак долу, до набитите й мазолести стъпала четирийсет и втори номер. Гладис Грийн беше огромна жена. Имаше врат като дънер на калифорнийска секвоя и рамене на хокеен защитник. А коремът й… е, огромен беше, но без грам тлъстина — като корема на руски щангист например. Ръцете й пък бяха с размера на куки за месо.
Последният път, когато някой действително успя да влезе под кожата на Гладис, беше докато тя чакаше на опашка на касата в „Гранд Юниън“. Тогава една от онези типични лонгайлъндски еврейки с голям нос и с неприятния навик да го вре където не й е работа, има неблагоразумието да я уведоми, че е превишила максималния брой продукти, който й дава моралното право да се нареди на експресната каса. Реакцията на Гладис бе мигновена: извърна се и й изтряска един десен прав. И докато онази лежеше в безсъзнание на пода, Гладис най-спокойно си плати за покупките и си тръгна невъзмутимо, без пулсът й да превиши дори за секунда седемдесет и два удара.
Тъй че не бе нужен някакъв особен полет на въображението, за да се досети човек защо Ръбчо бе само леко по-нормален от Дани. Макар че Ръбчо хич не беше имал лесно детство. Баща му умрял от рак, когато Кени бил едва на дванайсет; преди това се бе занимавал с дистрибуция на цигари, която, без знанието на Гладис, управлявал изключително зле и за няколко години натрупал стотици хиляди долари данъчни задължения. Та Гладис изведнъж се оказала в отчайващо положение — самотна майка на ръба на финансов провал.
Какво да прави? Да свие байрака? Или да подаде молба за социални помощи? О, не! Нищо подобно! Залагайки на силния си майчински инстинкт, тя вербувала Кени за бизнеса с контрабандни цигари и го посветила в почти неизвестното по онова време изкуство на препакетиране на кашони с „Марлборо“ и „Лъки Страйк“ и прекарването им с фалшиви бандероли от Ню Йорк в Ню Джърси, където печелели от спреда. Всичко тръгнало като по вода и семейството устискало.