Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
— Ето защо, синко, боя се, че ще свършиш безпаричен. А наистина няма извинение за един добър адвокат да умре беден.
— Да, господине. Мисля, че вече споменахте нещо такова. Все пак аз подчертах пред Глицки, че клиентът ми е свидетел, а не заподозрян.
— Аха — кимна любезно Фрийман и отпи от кафето си. — Добрият лейтенант иска да го опознае по-хубавичко, така ли? — Възрастният човек се поизтегна зад бюрото и повиши глас като в съдебната зала: — Ти да не си полудял? — После продължи по-спокойно: — Свидетел, не заподозрян? Та той е основният заподозрян! И ще ти кажа още нещо. Самият Кенсинг сто на сто смята, че е такъв. Защо си мислиш, че търси адвокат? Всъщност, колкото повече се замислям, толкова повече го харесвам.
— Ти не го познаваш.
— И какво от това? Ти си го виждал само веднъж. Да не се опитваш да ми каже, че знаеш, че не е извършил убийството?
— Той да е инжектирал Маркъм с калий?
— Или го е блъснал с колата. Може би и двете.
— Дейвид…
— Ама защо не? Умрелият е спял с жена му, а това е най-старият мотив на света.
— И след като е изчакал две години, го е убил?
Запазил невъзмутимо спокойствие, Фрийман се облегна назад, благ като Буда.
— Случва се всеки ден. Сериозно, Диз. Какво те смущава тук? На мен ми изглежда съвсем прилично. Във всеки случай напълно достатъчно за обвинение и доста лесно може да се стигне до арест. Знаеш как става.
Поглеждайки сега на нещата през погледа на Фрийман, Харди бе принуден да приеме, че всъщност клиентът му наистина имаше мотива, средството и възможността да убие Тим Маркъм. В практиката си Харди бе печелил множество дела с Голям съдебен състав при наличието само на две от тези неща, а понякога и само с едно. А сега беше уговорил и тази глупава кратка среща с шефа на отдел „Убийства“ след няколко часа. Кенсинг можеше да се появи тук, в офиса, и ако бяха излезли допълнителни данни, Глицки можеше да му сервира призовка за Голям съдебен състав или дори да го арестува на място.
И всичко, което Харди бе направил за Кенсинг досега, бе да го отпрати на работа с някакъв слабоват съвет и малко грубоват хумор. Сега той си даде сметка, че познатата обстановка на аквариума и „Шамрок“, както и свързващото ги приятелство с Пико Моралес, го бяха подвели в този случай и временно бяха скрили от погледа му реалностите, пред които бе изправен Кенсинг. Къде му бе умът?
Харди се изправи рязко.
— Извинявай, Дейвид — каза той, — трябва да се изнасям оттук.
— Имам невероятното усещане за „дежавю“ — започна Глицки. — Не го ли минахме вече това?
— Беше сутринта — възрази Харди. — Винаги възникват пови възможности, стига да имаме куража да се изправим срещу тях.
Лейтенантът хвърли един поглед към приятеля си през бюрото, после отвори ципа на страничния джоб на вечното си яке, измъкна няколко кръгчета от нещо бяло, отчупи едно парченце и го хвърли в устата си.
— Искаш ли малко оризова питка? Ужасна е. — Той спря поглед известно време на остатъците, после ги хвърли в кошчето.
— Какво стана с фъстъците? — попита Харди. Години наред едно от чекмеджетата в бюрото на Глицки беше склада за фъстъци на отдел „Убийства“ и лейтенантът често носеше по една-две шепи със себе си. — Не бих отказал няколко фъстъка.
— Прекалено много холестерол или мазнини, или нещо такова. Забравих какво.
— Значи освен сърцето, имаш и СКР?
Глицки се обърна назад, скръсти ръце и се загледа в пространството.
— Добре. Така да е.
— Щом не знаеш, не знаеш. Ако отговориш грешно, то така или иначе ще е нещо негативно. Но никога не е късно да се промени човек. Наблегни на положителното.
— Дръж се за градивното начало. — Гласът на Глицки беше въплъщение на безпристрастност. — И още нещо ще ти кажа. Дай да се откажем от тая работа.
Харди свъси чело.
— Нова песен. Но обърни внимание — отново негативна тема. Обаче в случая, както се оказва, точно това, което аз имах наум.
— И какво е то?
— Ами, съжалявам, но трябва да те информирам, че моят клиент няма да бъде на разположение тази вечер, в крайна сметка. Този случай е просто твърде чувствителен за мен, за да го оставя да говори. Обаче ако желаеш да ми дадеш въпроси в писмена форма, с удоволствие ще се постарая да предоставя исканата информация.
Глицки се изкикоти.
— А ако ми целунеш пръстите на краката, може би ще стана балерина. Това ми е мечтата на живота.