66 градуса северна ширина

Хотел „Рейкявик“ изобщо не бе далеч от полицейската централа. Шарън можеше да се прибере и пеша. Когато Магнъс спря пред входа, той взе бързо решение.

— Шарън, събери си багажа и го свали тук. Мисля, че трябва да тръгнем по-рано за летището. Искам да те срещна с един човек.

— Добре — каза Шарън. Това явно събуди любопитството й. — Дай ми десетина минути. Трябва да се обадя на мъжа си, да питам как е Чарли.

Четвърт час по-късно Магнъс вече караше по околовръстното шосе към Селтярнарнес. Разказа на Шарън всичко за Харпа и Габриел Орн. Сподели и съмненията си относно неговата смърт. Спомена и мимолетния флирт между Харпа и Оскар в Лондон.

— Защо не ми каза тези неща преди? — попита Шарън. Звучеше обидена, че Магнъс не й се е доверил.

— Балдур не искаше — каза Магнъс. — Той смята, че няма никаква връзка. Нещо повече, той иска да е сигурен, че тези случаи не са свързани. А смъртта на Габриел Орн Бергсон е твърдо заклеймена като самоубийство. Политически номера. Дори в тази страна политиците се месят в полицейската работа.

Разказа й предисторията: за Тиганената революция, за страха от насилие, за радостта, че не се е стигнало дотам, и за нежеланието да се пренаписва историята и да се признава, че всъщност насилие е имало.

— Ясно — каза Шарън. — Тогава въпросът е защо ми казваш всичко това?

— Може би не е нищо важно — отвърна Магнъс. — В такъв случай просто забрави какво ти казах. Но ако има истинска връзка между двата случая, ти трябва да знаеш за нея, в случай че надушиш нещо подобно в Лондон. Искам да хванем убиеца на Оскар.

— Добре — каза Шарън. — Хайде да поговорим с Харпа.

Пекарната, където работеше Харпа, се намираше на един ъгъл на „Нордурстрьонд“, крайбрежния път. Вятърът бе поутихнал, но въздухът бе студен и топлината от фурните ги изненада приятно. Харпа беше една от двете жени, застанали зад тезгяха. И двете носеха червени престилки, а косите им бяха прибрани под бели шапчици.

Харпа се напрегна, когато Магнъс влезе.

— Имаш ли минутка, Харпа? — попита я той.

— Заета съм — отвърна тя, хвърляйки поглед към колежката си. — Не виждаш ли, че работя?

— Искаш ли да поговоря с шефа ти?

Харпа се обърна към другата жена.

— Диса? Имаш ли нещо против да поговоря с тези хора за една минута? Само за малко — последното бе придружено с поглед към Магнъс.

Той кимна.

— Говори — каза Диса, гледайки ги с любопитство.

Харпа заведе Магнъс и Шарън до една маса в далечния край на пекарната.

— Нещо против да говорим на английски? — попита Магнъс. — Това е детектив Шарън Пайпър от Скотланд ярд.

Не беше сигурен, че Шарън работи точно в Скотланд ярд, но пък звучеше добре.

— Няма проблем — отговори Харпа. Магнъс с изненада забеляза, че раменете на Харпа сякаш се поотпуснаха. — Вече ви казах, не знам нищо за убийството на Оскар. — Английският й беше много добър: британски акцент.

— Да, това ми го каза — отвърна Магнъс. — Работата е там, че ние знаем, че с Оскар сте се срещнали на едно парти преди четири години в Лондон.