Зад маската на дявола
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9545289368
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Зад маската на дявола». Краткое содержание книги:
- Не се и съмнявам! - каза Климент и се усмихна. - Как ви се стори свещеникът? Държеше ли се необичайно? Изглеждаше ли притеснен?
- Не забелязах нищо необикновено - отговори веднага Смилян. - Държеше се съвсем спокойно. Колебаеше се дали трябва да се възползваме от ситуацията, или да изчакаме да видим окончателно накъде ще отидат нещата. Според него трябваше да направим всичко възможно Борис да се покръсти, а след това да мислим за останалото. Понякога се чудя как хората като него могат да са толкова бавни и нерешителни. Направо ме изкарват от нерви със своите недомлъвки и обмислянето на всяка дума! В крайна сметка бе принуден да приеме моята теза. Борис днес е тук, утре може да го няма. Както се казва, неведоми са пътищата Божи! Построяването на големи църкви и базилика в Плиска щяха да бъдат от много по-голяма полза.
- Откъде го познавате?
- Както казах, съм християнин. Познавах Павел от служби, на които съм присъствал. Харесваше ми как говори. Беше добър оратор. Умееше да увлича хората в това, което казва. От амвона беше много по-убедителен и решителен, отколкото в личните разговори.
- Говорихте ли за убийствата?
- Не! Въобще. По това време не бях чул нищо за тях. Всички заговориха за престъпленията едва след смъртта на Павел. Преди това никой не знаеше, че е имало и други убити свещеници.
Климент кимна.
- Стана ли дума за нещо друго освен за религия? Казахте ли си нещо друго? - попита писарят.
Смилян се замисли.
- Нищо повече. Говорихме за новата базилика и къде може да се построи. Обсъждахме цените на земята и откъде да намерим пари. И той, и аз познаваме достатъчно богати християни, готови да финансират подобно начинание.
- Много ли пари щяха да ви трябват? - попита писарят.
- Много! Но по-важното беше как да убедим хана. И как щяха да реагират боилите на строежа. Те никога нямаше да се съгласят да строим големи църкви. Говорихме си какво може да се направи и кой как би реагирал.
- И какво решихте?
- Нищо! Разбрахме се да се видим след около месец. През това време трябваше да опитам да говоря с хана, а Павел да организира останалите християни.
- Защо точно той? Толкова ли бе популярен?
- Павел ли? Не! Тъкмо обратното. Точно това не му харесваше. Все повтаряше, че другите не го приемали, че имало далеч по-достойни хора от него, че не искал всички да разберат, че той се занимава с новите църкви. Предполагам, че скромничеше.
- Или го е било страх?
Смилян се намръщи:
- Не бях се замислил за това!
- Не стана ли дума за нещо друго?
- Не - домакинът се замисли, чукна главата си един-два пъти с пръст. - Друго няма. Или поне не е съществено. Сигурно сме си казали нещо за жегата, за живота в двореца. Нищо важно.
- Как вървят работите ви напоследък?
Славянинът се усмихна:
- В общи линии добре. Имахме някои проблеми с продоволствието, но всичко ще приключи успешно. Както знаете, тази година реколтата не е добра. В момента се продава доста по-скъпо от миналия сезон - Смилян бе видимо доволен. - Зърното на хана е по-евтино от всички останали, а и най-качествено. Имаме достатъчно и продаваме с голяма печалба. Борис е много доволен - щастливо завърши домакинът.
Климент кимна с глава.
- Предполагам, че поддържането на складовете не е лесна работа. Разбрах, че сте организирали нещата много добре - любезно каза писарят, макар да мислеше за съвсем други неща. - Имате ли много кражби?
Смилян се намръщи:
- Значи и вие сте чули? Няколко склада бяха обрани. Крадците действат много хитро. Взимат отвсякъде по малко, за да не личи. Трябваше да мине месец, за да се усетя какво правят! Явно действат с вътрешни хора, но още не мога да ги пипна! Засега смених ключалките и правя неочаквани размествания.
- Били ли сте в Дръстър? - смени рязко темата Климент.
- В Дръстър ли? - славянинът бе искрено учуден. - Никога. Но познавам няколко човека оттам. Предимно търговци. Купувал съм оттам грозде, вино, кайсии и мед. Преди няколко години там имаше големи гонения срещу християните - Климент кимна, - градът бе почти опожарен, което попречи на търговията, но след това нещата тръгнаха нормално - Смилян се изправи и разпери ръце. - Ако има с какво друго да ви помогна - явно времето бе изтекло.