Зад маската на дявола
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9545289368
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Зад маската на дявола». Краткое содержание книги:
- Да - отговори писарят. - Чудех се, чудех се - повтори той - защо ви е трябвало да викате Павел в двореца? Можело е да се видите някъде другаде. Идването тук едва ли му е било приятно.
- Нямах достатъчно време - отговори Смилян.
- Едва ли е само това. Имали сте възможност да говорите с него след някоя проповед, която, както казахте, е разпалвала душата. Черквата е по-подходящо място за богословски разговори.
Смилян погледна развеселен събеседника си.
- Явно този разговор няма да приключи толкова бързо. Дукум е избрал съобразителен човек.
Климент изчака мълчаливо събеседникът му да продължи.
- Добре, истината е друга: поканих Павел да дойде в двореца, за да подразня останалите от боилския съвет. Исках ясно да им покажа накъде вървят нещата и че няма връщане назад - славянинът най-накрая седна на кожения си стол. - Допреди няколко години щяха да го убият още на вала на Външния град. А сега? Християнски свещеник в двореца - Смилян се разсмя. - Представям си как са скърцали със зъби от яд и злоба, докато са го следели да върви по улиците. Нещата се променят, писарю - скочи на крака славянинът и широко напълни гърдите си с въздух. - Нещата се променят! Ханът ще подкрепи християнството! Ще ни даде да издигнем базилика! В центъра на Плиска! Дори той ще стане християнин! Войната му с боилските родове е неизбежна. И двете страни знаят това. Те ще отидат в миналото. Ние ще победим! Няма друг начин!
- И затова изложихте един човек на риск? Някой очевидно не е погледнал с добро око на вашата провокация.
Смилян слисано погледна писаря.
- Какво значи пък това?
- Това значи - натърти Климент и също се изправи - че ако не бяхте повикали Павел в крепостта, ако не бяхте задоволили суетата си да подразните останалите, той може би щеше да е още жив! Можели сте поне да му осигурите охрана, докато се прибере вкъщи. Но за вас това не е важно, нали? Използвате хората като пионки, стига да задоволяват интересите ви!
- Убиец ли ме наричате? - Смилян гледаше все пообъркано.
- Може и така да се каже! - Климент усещаше как не може да потуши надигащата се в гърдите му ярост. Сигурно не бе избрал най-подходящия човек, върху когото да излее гнева си, но трудно се сдържаше. - Може да не сте нанесли фаталния удар, но определено имате вина за смъртта на свещеника. Благодаря ви за отделеното време.
Писарят се обърна, прекоси стаята и излезе, затваряйки внимателно вратата след себе си. Този деен, красив, умен и пресметлив мъж му беше неприятен.
Докато вървеше обратно по улиците на Вътрешния град, Климент усети някаква суетня. Чуваше се чаткане на копита, даваха се заповеди, любопитни зяпачи извръщаха глави и се питаха един друг какво става.
Писарят бе стигнал до високата порта на изхода, където цареше необичайно оживление. Преди да успее да попита какво става, чу да го викат по име. Един от служителите в крепостта задъхано тичаше към него, махайки с ръка.
- Ти си Климент, нали? - попита мъжът, когато дойде по-близо.
Писарят кимна с глава.
- Дукум те вика! Незабавно трябва да отидеш при него!
- Какво се е случило? - попита Климент, докато двамата с пратеника забързаха обратно по улицата към двореца.
- Нямам представа! отговори мъжът. - Преди малко дойде отряд войници, после още един. Водеха човек със себе си. Не разбрах нищо. Кавханът нареди веднага да те намерим и заведем при него.
„Какво ли е станало?“, питаше се писарят, докато вървеше по високите коридори. След това му просветна. Потерите се бяха върнали! И водеха някого със себе си! Климент се затича. Но защо само един? Къде беше другият?
Писарят влетя в покоите на Дукум. Слугата го бе придружил само до вратата.
Кавханът седеше спокойно зад масата и четеше някакъв документ. Ако Климент бе очаквал, че ще намери отряд с войници и безпорядък, остана излъган.
Дукум погледна новодошлия, махна с ръка и посочи стола срещу себе си. Климент седна, като трудно сдържаше своето вълнение.
- Както вероятно си разбрал, потерите се върнаха -започна Дукум. Намерили са и двамата свещеници...
- И двамата ли? - прекъсна го писарят. Разбрах, че са водили само един човек.
- Така е - отговори боилът. - Само един е - Дукум се изправи в цял ръст и се надвеси напред, опирайки юмруци в масата. Една вена туптеше на слепоочието му. Чак сега Климент си даде сметка колко е ядосан кавханът. - Единият свещеник - Игнатий, е намерен на около 15 левги от града в посока север. Убит! Уцелен е със стрела в окото. Трупът му е бил стъпкан след убийството с боен кон -Климент потръпна. - Другият, Никифор, е бил застигнат в Източна посока. Опитал се да избяга, но е бил заловен. Тук е, макар и силно уплашен. Не е искал да повярва, че войниците го търсят за добро. Изпаднал е в истерия. Наредих да го затворят в Западната кула. Пазят го хората на чигата Бранко.