Стечение на обстоятелствата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: СЛОВО
- ISBN: 9544395814
- Переводчик: Соня Димитрова Семова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Стечение на обстоятелствата». Краткое содержание книги:
— Както кажете. Това си е ваше интервю.
Лариса изглеждаше така, сякаш нищо не бе в състояние да я засегне.
— Вие сте писал, че използвате класическото определение за корупция, формулирано от Наг. Сам ли го преведохте или използвахте публикувания руски превод?
— Някъде го прочетох, но вече съм забравил точно къде. Още много въпроси ли имате?
— Много — напълно сериозно отвърна Лебедева. — Но се страхувам да не ви досадя и за отмъщение да ме оставите без вечеря. Не бих искала да остана гладна.
Когато сервитьорът донесе кафето, тя погледна часовника си.
— Имам още точно тридесет минути.
— И какво ще стане след тридесет минути? Часовникът ще удари дванадесет и вие ще се превърнете от принцеса в Пепеляшка? — пошегува се Александър Евгениевич.
Лариса вдигна вежди, леко се усмихна, но очите й останаха сериозни и странно неподвижни.
„Като скрит в гората капан — помисли си Павлов. — Стои неподвижно и чака кога ще се хване плячката. Опасна жена, дяволица!“
— След половин час съпругът ми ще ме чака с колата. Нали не си мислите, че ще тръгна да пътувам вечер сама с обществения транспорт?
— Мога да ви изпратя. Ще бъде истинско удоволствие за мен.
— Пеша? Или с такси? — тихо и дрезгаво се разсмя тя. — Не се затруднявайте, Александър Евгениевич. Мъжът ми в момента е при родителите си, на улица „Бронная“. След половин час ще ме чака пред „Макдоналдс“ и всичко ще е наред. Ако тръгнем още сега, ще можем да се поразходим.
Двамата бавно крачеха от „Арбат“ към „Тверская“. Лариса усещаше леко горчивия аромат на тоалетната вода, която използваше спътникът й. Харесваше и да слуша тихия му, напрегнат глас, недовършените му, многозначителни фрази, харесваха й уж случайните, но изпълнени със страст, докосвания на ръката му до голото й рамо. Харесваше й да се чувства желана. Но самият Павлов не й харесваше.
Малко преди да стигнат до „Макдоналдс“, тя се спря.
— Вече ме чакат. Нататък мога и сама. Ще ви се обадя по телефона.
Приближи се до Павлов само за миг, но точно толкова й беше необходимо да докосне гърдите му и той да усети омайващия аромат на парфюма й. След това поривисто се обърна и почти тичешком се насочи към едно сребристо волво, паркирано на ъгъла на „Тверская“.
Колата беше друга, но шофьорът — същият.
Захлопна вратата и възхитено възкликна:
— Каляската е разкошна!
— Все пак работя във Външното министерство — усмихна се мъжът зад волана. — Ако беше казала, че съм шлосер, щях да пристигна с москвич.
Тя се разсмя.
— Димка, ти си чудесен! Откарай ме по-бързо у дома. Очите така ме болят, сякаш са пълни с пясък. Нали не си забравил, че тази нощ ще спиш при мен?
— Мога ли да забравя такова нещо — шеговито промърмори Дима. — Не всеки има късмета да прекара нощта със самата Каменская.
Влязоха в жилището на Гордеев-младши, където за всеки случай трябваше да се правят на семейна двойка. Още от прага Настя се втурна към фотьойла, пльосна се в него и опъна крака.
— Господи, колко ме боли всичко! — изстена тя. — Такива адски мъчения! Имам чувството, че сандалите ми са се сраснали с кожата. Хей! Ти мъж ли си ми, или не? Помогни на болната си съпруга.
Захаров коленичи пред нея и започна внимателно да я събува.
— Имаш красиви крака — прокара длан от глезена до коляното й.
— Чак сега ли ги забеляза? — насмешливо попита Настя.
— Че ти непрекъснато си с дънки, как да ги забележа?
— Подай ми, моля те, онази кутийка там.
Настя отви капачетата на двете пластмасови флакончета с физиологичен разтвор, бързо и сръчно свали контактните лещи, които бяха направили светлите й очи шоколадовокафяви, и въздъхна с облекчение.
— Сега вече се живее. Ти на пода ли ще седиш?
— На пода. Оттук ми е по-удобно да те гледам.
Тя се облегна назад и притвори клепки.
— И какво виждаш от твоето удобно място?
— Една много красива жена.
— Не си измисляй. Всичко това е грим. Като събера достатъчно сили, ще се завлека до банята, ще измия целия маскарад от себе си, ще сваля парадните си парцалки и пак ще се превърна в сива мишка.
Настя говореше бавно, лениво, едва мърдайки устните си. Не й бе лесно цял ден да изпълнява ролята на темпераментна, енергична журналистка.
— Павлов сигурно умираше от желание?
— Умираше — равнодушно потвърди тя.
— А ти? Това не те ли възбужда?
— Ни най-малко. Ако не беше Павлов, а някой друг — може би.