Смърт заради смъртта

Онова, което научиха във фонда, ги разстрои още повече. От двайсет и деветте семейства, посетили Центъра по диагностика заедно с Александър Галактионов, документи във фонда подали двайсет и шест. На четири от тях било отказано, а двайсет и две деца били изпратени на лечение. Всички починали. Родителите на три деца не подали документи. Именно на онези три, които имали шанс да оздравеят, макар и малък, но имали.

— Край, Миша, не мога повече — едва промълви Настя на излизане от разкошното здание, където се помещаваше германският фонд. — Имам чувството, че са ме хвърлили в клозетна яма. Сега остава само да обиколим двайсет и двете семейства, чиито деца са починали, и да ги питаме дали са си получили обратно парите, които фондът е върнал. Сигурна съм, че нищо не са получили. Подписали са някакви хартийки, които са прегледали с невиждащи от мъка очи, и толкоз. Те нито говорят, нито четат немски или английски. Този мизерник е избирал от всички, които са се обръщали към банката като към посредник, само много тежко и най-вероятно безнадеждно болни деца, и то такива, чиито родители не знаят чужд език и се нуждаят от преводач. Лекарят казва, че детето няма да оцелее, но какво всъщност предава на родителите Галактионов? Хитро им мъти главите, като се възползва от тяхната неграмотност и неразбиране на езика. И естествено лекарите се чудят защо след тяхната трагична присъда родителите не ридаят и не изпадат в истерия. Но което е най-отвратително — той използва и доверчивостта на човек, чието дете умира и който толкова иска да получи поне някаква надежда. Надежда за чудо. В такова положение хората често губят своята критичност и вярват на какво ли не, защото безумно искат да вярват. А тази гадина се е възползвала от тяхното състояние. Когато детето е умирало, банката е получавала паричен превод от фонда за родителите. Галактионов им е пробутвал документите, посочвал им е с пръст къде да подпишат и им е изказвал съболезнованията си. Родителят дори не е разбирал какво подписва и си е тръгвал, а Галактионов е прибирал парите. Какво нищожество!

— Ами онези трите? — добави мрачно Миша и хвана Настя под ръка, защото в яда си тя не забелязваше как стъпва в дълбоки локви, в които черната вода беше смесена с кален мокър сняг. — На тях какво е казал? Че не могат да бъдат изпратени на лечение ли? Защо те не са подали документи във фонда?

— Разбира се, можем да ги попитаме, но и без това е ясно, че нещо ги е измамил. Че нали, няма такива клиники, или че тези болести не се лекуват, или че техният случай не подхожда… Защо да ги изпраща, щом детето има шанс да оздравее? Нали тогава няма да получи пари?

— Но той нищо не би загубил — възрази Миша. — Нали не той е плащал лечението. Да се излекуват, нали на него му е било все тая?

— Било му е все тая, да. Точно в това се състои и цялата гадост. Сигурно е смятал, че благотворителните фондове съществуват единствено за да могат разни хитри галактионовци да си пълнят гушите, а не за да се помогне на някого и да се стори добро. Ами че на него и през ум не му е минавало, че щом банката и без това е платила консултацията на дете, което има шанс да оздравее, фондът е можел да направи за него всичко останало. Фондът е бил за него средство за измъкване на пари от нещастни родители. Какво беше казал Галактионов на жена си, нали си спомняте? Когато пробутал стар катинар в кутия от фотоапарат.