Грешката на президента
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #10
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Грешката на президента». Краткое содержание книги:
А Леонид Бурмеев се оказал гениален мениджър.
Неговата компютърна фирма се разраснала и станала една от най-големите в страната, официален дилър на компанията „Епъл Макинтош“ в Русия. Той попаднал в Щатите един от първите сред своите познати и макар Америка да му се сторила еднообразна страна на хамбургери, бензиностанции и миризма на шампоан, това не му попречило да сключи много изгодни договори.
Но той пътувал до Щатите само служебно. Леонид изобщо не можел да разбере някои от своите приятели, които буквално бълнували за тази страна. Самият той предпочитал Европа. Веднага, щом вече можел да си позволи почивка със семейството в чужбина, той посетил Париж, Ница, Кан.
Столицата на Франция го поразила. И съвсем не с красотата на историческите си паметници. Изобщо не е задължително да ходиш там, за да научиш как изглеждат „Нотр Дам дьо Пари“ или „Гранд Опера“. Привличало го друго, това как прекрасно е устроен този град за живеене — не за някакъв особен лукс, а за съвсем прост, обикновен, всекидневен живот. Париж сякаш специално е създаден за хората. В кафененцата, разположени буквално на всеки ъгъл, можеш на чашка кафе да прегледаш вестниците и да водиш делови преговори, можеш да зяпаш минувачите и да не мислиш за нищо, а можеш да дойдеш с лаптоп и два-три часа да си ближеш кафето и да работиш. Главното е — никой на нищо не се чуди, всички твои действия се приемат от околните като нещо нормално.
Разбира се, Париж си има и сенчеста страна. Задигнали чантичката на Нина още на летището, пет минути след като минали през митницата и паспортната проверка. За щастие документите и парите Леонид държал във вътрешния джоб на сакото си.
А Средиземноморието! След като Бурмеев видял как се плиска най-чистата лазурна вода край замъка Иф, над който с крясъци летят белоснежните чайки, след като се гмурнал в абсолютно прозрачната вода край вулканичния остров Фриул, той престанал да разбира какво привлича хората в пренаселения, миришещ на пот Сочи, който при това бил и доста скъп.
И той отново се сблъскал с поразителното неразбиране на жена си. Струвало му се, че колкото повече се отдалечават от някогашния студентски живот със зелевите пирожки в бюфета, толкова повече се проявява някакво основополагащо, базово несходство между тях.
Колкото и да е странно, на Нина повече й харесала Германия, съвършено никаква, удобна, чиста и безлична. Тя упорито твърдяла, че французите са прекалено високомерни в сравнение с простите и доброжелателни немци. Може и да е било вярно, но на Леонид му било доста по-приятно да гледа стройните, винаги обмислено облечени французойки, които, разбира се, си знаят цената (пък и какво лошо има в това?), отколкото дебелобузестите немски фрау и фройлайни, облечени просто, удобно и много скучно.
Но основните противоречия с Нина се разкрили не в чужбина, а вкъщи — в Москва.
Нина посрещала на нож всеки опит на Леонид да устрои живота им по-удобно, по-приятно, да не говорим изобщо за разкош. Ако той предлагал да отидат на ресторант, тя отвръщала, че предпочита да си седят вкъщи на бутилка вино, ако се измъквали някъде за три дни да си починат, то вземали в хотела съвсем не луксозните стаи. Но най-зле се оказало с тоалетите. Всички опити да превърне Нина в модерна жена се провалили с трясък. Леонид, независимо от своята твърде обикновена външност всъщност дълбоко в душата си обичал шика, просто по-рано не го показвал. Затова Нина и не подозирала, че мъжът й въобще не обожава изплетените от нея пуловери с кожени кръпки на лактите и евтините кадифени панталони, вечно издънени на коленете.
Със замогването на мъжа си Нина Бурмеева, която продължавала да работи за жълти стотинки в конструкторското бюро, започнала да се облича по-скъпо, но все пак много скромно и без излишества. Леонид няколко пъти й купувал и в Москва, и в чужбина рокли, които, както му се струвало, щели да й седят добре, да я направят по-ярка и интересна жена. Но тя не ги облякла нито веднъж.
Докато Леонид все още се занимавал предимно с продажба на компютри, това се понасяло някак. Но му се искало нещо повече. Той пресметнал и разбрал, че най-доходният и същевременно престижен бизнес е банкерството. Вече имал начален капитал и ето, преди три години в Москва наред с рекламите на другите търговски банки се появила и рекламата на „Универбанк“. Леонид изобщо не си блъскал главата над името — просто искал всички веднага да разберат, че тази банка извършва всякакви банкови операции както с организации, така и с физически лица.