Опасно за живота

Нина натисна копчето и записът спря.

— Е, какво ще кажеш? — попита тя мъжа си.

— Това вече е сериозно — отговори Сергей, като забрави за коняка си. — Това вече е нещо сериозно… — замислено повтори той. — Как е успяла? Тия идиоти не са ли могли да опаковат стоката както трябва?

— Стоката е прекарвал шафнерът. Той така я е скрил, че е нямало никаква опасност. И после, сам знаеш, никога не можеш да предвидиш всичко при превозването. Случва се да разпорят и подгъва на якето ти, а чантата с продуктите дори да не я погледнат. Затова и те карали стоката в пазарска чанта заедно с печена кокошка. Но тези идиоти кой знае защо забравили, че трябва да преминат и перона, където има милиция. Те трябва да бъдат наказани.

— Така. — Сергей разтри слепоочията си. — Първо все пак да се обадим на Томаз и да изясним какво става с „белтъка“. После ще решим какво да правим с Надя. Какво си приготвила за вечеря?

След минута Сергей Николаевич вече звънеше по телефона.

— Томаз, батоно, отдавна не сме се виждали. Ела на вечеря. Нина е приготвила сациви и лобио. Земляците са донесли и вино. Арменски коняк имаме. Ще отпразнуваме православното Рождество. Какво утре? Утре е Рождество! А ние ще го започнем отсега. Така че те чакаме след час.

След един час в апартамента на по-младите Висницки се появи представителен грузинец в елегантен костюм и с букет тъмночервени рози.

— Гамарджоба! — поздрави госта домакинът. — Влизай, Томаз, драги, събличай се!