Опасно за живота

— Какво е станало, скъпа? — попита Сергей жена си, докато се събличаше в коридора.

— Какво е станало? Пропаднал е хабаровският канал! — каза Нино, като бляскаше страшно с очи.

— Стига крещя, жено! Нахрани мъжа си и тогава ще поговорим.

Сергей с всички сили се стараеше да съхрани поне видимостта, че е глава на семейството.

— Въх — презрително подхвърли жена му, — върви и се наяж. А аз през това време ще ти разкажа какво се е случило. Може пък ненаситната ти утроба да загуби апетит.

Когато Нино беше разгневена, не биваше да й се противоречи — Сергей отлично го знаеше.

— Добре, говори.

Те влязоха в хола. Сергей извади от барчето бутилка арменски коняк и си наля в чашата.

— Слушам те — каза той, като отпи от коняка и запали цигара.

— Дойдоха Пата и Гурам. Донесоха бупренорфин. На гарата имало страхотно претърсване. Тарашели всички наред. Тия козли, тия чучхиани, успели да пробутат сака на някаква хлапачка с бебе, бежанка от Тбилиси. По божията милост поне нея не я тарашили. Пата със стоката се притаил в една бърлога край гарата, имат си там някаква. Гурам останал на перона. Пробутал рушвет на гаровото ченге, което му казало, че в хабаровския влак спипали момиче-куриер. С партида „китайски белтък“. Затова и бил тарашът по всички гари.

— Тогава защо да са козли? При това — мръсни?

— Защото напълнили гащите от страх и дойдоха направо тук. Със стоката. Наистина два пъти сменяли маршрута и пътували с различни коли. Но докараха стоката вкъщи. А тук беше Надежда.

— И какво? Момичето куриер не познава никого, освен оня, който трябва да й се обади и да прибере стоката. Какво пък, значи няма да я прибере. Това е дребен гаф. Ще има и следваща партида „белтък“. Впрочем сега ще се обадим на Томаз и ще научим всичко в подробности. По-нататък. С какво те е изплашила Надежда?

— С какво ли? Я чуй записа!

Нино натисна копчето на касетофона. В стаята се разнесе глухият глас на Иля Николаевич:

„Как е настроението, Надюша? Какво прави днес?“ От лентата на касетофона се чу шум и пъшкане. Очевидно по-големият брат се събличаше в коридора. „Бях при Нина, поседяхме, побъбрихме — чу се гласът на Надежда. — Тя малко ме поуспокои за операцията.“ „Чудесно — пак се обади брат му. — А защо си толкова притеснена? Ще те уредим в най-добрата болница, всичко ще бъде наред.“ После разговорът се премести очевидно в кухнята, където Надежда притопляше вечерята. Чу се звукът на дръпнат от масата стол, лекото дрънчене на чинии. И пак гласът на Надежда: „Знаеш ли, когато си тръгвах, при нея нахлуха някакви грузинци, много бяха разстроени от нещо. И Нина веднага нещо се притесни. А от чантата на единия стърчеше някаква ампула. Без надписи. Някак странна.“ „Защо странна? Нали Сергей се занимава с имуномодулатори. Разните му там хрущяли от акула и опашки от делфини. Или микроводорасли. Нали знаеш за това. А в Москва-река не плават нито делфини, нито акули. И водорасли не се въдят. Ето защо му ги карат от Грузия. Какво странно има тук?“ „А защо нямаше надписи?“ „Спомни си какво става в Грузия. Безработица. Дори хората да правят нелегално препарати от тия същите хрущяли и опашки, нали все пак трябва да се хранят от нещо, Надюша. Не всички живеят в Москва.“ „Не знам, Илюша. Нещо ме разтревожи. И знаеш ли, аз взех една ампула.“ „Как така си я взела? Поискала си я от Нина?“ „Не — Надежда малко се обърка. — Взех ампулата, дето стърчеше през дупчицата на сака. Сама не знам защо.“ „Искаш да кажеш, че ти, прости ми, скъпа, си я откраднала?“ — изуми се Иля. От лентата се чу шумното дишане на Надежда. Очевидно тя се канеше да се разплаче. „Е, стига де, успокой се, Надюша! Нервите ти хич ги няма, затова и правиш такива екстравагантни постъпки — побърза да успокои жена си Иля. — Но за какво ти е тая ампула? Какво ще правиш с нея?“ „Ами ще я дам на моя най-главен мързеливец, на третокурсника Саша Семьонов. Нека да разбере има ли там водорасли или не. Тогава и ще му пиша шестица, без да го изпитвам, безделникът му неден! А може там да има нещо съвсем друго. Някакво забранено средство. Защо им вярваш така, а?“ „А ти защо не им вярваш? — избухна Иля, но веднага се опита да се овладее. — Е, добре, дай ампулата на своя мързеливец. Щом така ще се чувстваш по-спокойна. Но не забравяй, че вдругиден сме канени на гости при Сергей и Нина. Да не се изпуснеш за тая ампула! Неудобно е някак.“ „Няма да се изпусна, не се тревожи.“