Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
— Курва! — прошепна Сергей, като гледаше затворената врата. Той си наля с трепереща ръка пълна чаша коняк и я гаврътна. — Докога ще ме сравнява с отдавна изгнилия си любовник! — заскърца той със зъби.
Но емоциите са си емоции, а бизнесът — бизнес. Стопроцентово беше прав покойният Вахтанг, като казваше, че общата работа свързва много по-силно от обикновените чувства. След като изпуши две цигари и пийна още коняк, Сергей отиде в кухнята. Жена му стоеше до прозореца с гръб към него.
— Хайде да се успокоим, скъпа — миролюбиво каза той, като се приближи до Нино и я прегърна през раменете. — Станалото, станало. Няма да скачаме през прозореца, я! — погледна той кой знае защо надолу. От дванадесетия етаж хората долу изглеждаха като пъргави малки насекоми, щъкащи по своите си работи.
Нино не се отдръпна, чувствайки, че е наговорила излишни неща.
— Хайде да помислим какво може и трябва да се оправи. Какво ще правим с Надежда?
— Тя трябва да бъде отстранена — твърдо отговори жената.
Сергей се намръщи, но не свали ръката си от рамото й. Нино го погледна и продължи:
— Не разбираш ли, че тя става опасна? Преди, когато живеехме в Грузия, можеше да не ти пука от нея. Но сега сме в Москва и тя е край нас. Постоянно. Казвам ти, като всяка психопатка тя е извънредно чувствителна. Интуицията й е потресаваща. Тя постоянно ни подозира. Не знае точно в какво, но усеща излъчваната от нас заплаха. И какво да я правим? Да пробутаме любовница на Иля и да ги разведем? Случаят не е такъв. Той няма да се разведе с нея, а и любовница не му трябва.
— Чуй ме, може би тя и така ще си умре? Все пак онкология, тежка операция.
— Ти какво, забрави ли за ампулата, която е задигнала? Ще я набута на мързеливия си студент, а мързеливите са най-способни. Една-две седмици — и край! Представяш ли си последиците? Да предположим, че Иля няма да доносничи за нас, но ще прекрати всякакви взаимоотношения. Значи твоята фирма неминуемо ще изгърми. А Надежда, ако не умре, непременно ще се раздрънка някъде. Не, трябва да я елиминираме веднага! А и Иля като вдовец ни устройва повече. Мъката ще го сближи с нас, ще го направи по-податлив и отстъпчив. Ще преместим Тамрико при него. Аз вече половин година не съм я виждала. Така че отвсякъде излиза, че се налага да елиминираме Надежда.
— По какъв начин? Да не се каниш да подкупиш хирурзите да я заколят?
— Глупости! Хирурзите ще й подбере Иля, те няма да я заколят.
Нино помълча.
— Аз ще измисля как — реши тя. — Всъщност вече съм го измислила. А ти ще се заемеш с канала за транспортиране на стоката от Делхи. Между другото вече е двадесет и три часът. Томаз трябва да се обади.
Тъкмо в този момент записука мобилният телефон…
В неделя около обед в малкото арменско ресторантче, разположено в полуприземно помещение на една от московските улички, нямаше много хора. Заведението не поразяваше окото с външен разкош. Напротив, широките дървени маси, грубичките, но здрави столове, сивите, тапицирани с рогозки стени сякаш бяха призвани да напомнят за каменистата родина на собственика на заведението. За тази цел служеха и няколкото окачени на стените картини с пейзажи от Армения. Сред тях бяха и строгата древна сграда на храма Гарни, и теракотовите куполи на манастира Мармашен, и изрисуваните на фона на тъмнозелен склон сиви камъни на манастира Агарцин. Само една картина се отделяше от другите с неправдоподобната си синева — пейзаж на високопланинското езеро Севан. Картините явно не бяха излезли изпод четката на някой именит художник. По-скоро бяха изрисувани от ръката на някой арменски вариант на Пиросмани11, който, за разлика от сънародника си Сарян12 възприемаше своя роден край предимно в приглушени краски. Но в съчетание със скромната мебелировка в ресторанта картините създаваха атмосферата, нужна за сериозен мъжки разговор без припряност, където няма място за шумни и бъбриви жени. Наистина в залата седяха предимно мъже. Ако се съди по всичко, на заведението бяха чужди междунационалните разправии, тъй като сред посетителите от „кавказка националност“ се забелязваха и русокосите жители на руските равнини.
Така и един рижав мъж малко над четиридесетте седеше сам под портрета на католикоса на всички арменци Вазген Първи. Сергей Николаевич Висницки, а това беше именно той, бавно пийваше от горещата арменска медовина „Езшахелем“, което в превод означава „Млад съм“. Всъщност шипковата отвара, подправена с мед, карамфил и канела, несъмнено беше еликсир на младостта, способен да възвърне мъжа към деловия живот след безкрайните новогодишни празници.
11
Нико Пиросмани — грузински художник, наивист. — Б.пр.
12
Мартирос Сарян — най-известният арменски художник. — Б.пр.