Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
Ветров разтвори високата врата и се опита да пропусне шефа си напред.
— Не, аз по-добре след теб — малодушно прошепна той, като се криеше зад гърба на подчинения си, а в очите му беше застинала вековната скръб на целия еврейски народ.
В просторната аудитория беше тясно от генералски мундири. Около важните военачалници се суетяха няколко полковници. Сред блестящите пагони сиротно се свиваха самотни фигури в бели престилки — жалки останки от личния състав на института. Ветров видя сред тях Хенрита Волдемаровна, една от най-старите и обичани от него сътруднички.
Всичко това той отбелязваше с крайчеца на окото си, докато се приближаваше към катедрата, зад която стоеше директорът. Генералът се стараеше да съхрани наперен вид, което явно му се удаваше трудно. Като видя Ветров, директорът се окопити като осъден, на когото са прочели указ за помилване.
— Думата има отговорният изпълнител по тема номер тринадесет Игор Владиславович Ветров.
Директорът напусна с явно облекчение катедрата и като изпъна китела си, седна на първия ред край най-главния генерал.
— По такъв начин е разработена принципно нова концепция за създаване на профилактични и диагностични препарати. Полипептидните ваксини и диагностикуми не изискват мащабни схеми за извличане и пречистване на необходимия субстрат. За разлика от традиционните методи на атенуация на възбудителя при използването на предложената методология получаваме препарат с предварително известни свойства. Както показаха клиническите изпитания, получените от нас препарати са силно имуногенни. Високите протективни свойства са свързани с прилагането на липозомна технология и включването на редица имуномодулатори в състава на ваксините.
Обобщавам. В рамките на отчетната тема ние успяхме да синтезираме полипептидни ваксини срещу такива особено опасни инфекции като… — Ветров изброи страшните за обикновения гражданин болести. — А също да подготвим и редица диагностични тестове, пригодни за използване в полеви условия. Това са… — Игор изброи и тестовете. — Получените резултати са обработени статистически и са оформени като пълен, заключителен отчет по темата. — Ветров тръсна пред аудиторията дебела пачка машинописни листове. — Благодаря за вниманието.
Сред аудиторията се разнесе лек шепот. Директорът гледаше Ветров с погледа на влюбен поручик. Най-главният от щабните генерали отлепи налятото си тяло от креслото. Седящият до него директор услужливо помогна на другаря по оръжие, като го придържаше за лакътя.
— Ела насам, синко — ласкаво повика генерал-лейтенантът докладчика. — Е, зарадва ме ти, зарадва ме… — Генералът почти прегърна младежа. — А вие казвате, не можем — откри генерал-лейтенантът с поглед Семьон Илич. — Всичко можете, стига да щете! Да поискате — поправи се сам генералът. — Благодаря ти, синко — още веднъж прегърна той Ветров. — Е, какво? — ревна воинът на своята свита и спря орлов поглед върху стоящия до него директор на института. — Сега вече има с какво да тропнем по масата, разбираш ли!
Директорът угоднически се разсмя.
— Ще ни черпиш ли с чай, Стьопа? — обърна се генерал-лейтенантът към директора.
— Другарю генерал-лейтенант — изблея изведнъж Семьон Илич. — Иска ми се да напомня, че финансирането по тази тема не е постъпвало вече от година. Ние купуваме и храним лабораторните животни със свои лични пари — прорида началникът на Игор с тънък глас, ужасявайки се от собствената си смелост.
— А при нас какво, да не би да постъпва? — сурово го прекъсна генерал-лейтенантът. — И при нас не постъпва. Сега при никого не постъпва. А и защо ви е финансиране, когато вие и без всякакво финансиране я какви резултати давате?! — гръмогласно се пошегува военачалникът.
Свитата дружно се засмя.
— Това е Лившиц — обясни нетактичността на Семьон Илич директорът, като го посочи с кривия си пръст. — Какво да го правиш, човек на пенсионна възраст със стари, така да се каже, разбирания. Вие нали сте вече на пенсионна възраст, Семьон Илич? — ласкаво попита директорът.