Опасно за живота

— Кафе ще пийнете ли? Там — тя изразително забоде пръст нагоре — естествено не са ви поканили, нали?

Ветров отрицателно поклати глава и се завъртя с табуретката на другата страна.

— Е, мълчете си. Знам, уморен сте. Аз ще си приказвам, а вие си почивайте.

Жената се надигна, включи котлончето и постави на него медно джезве с дървена дръжка.

— Имам страхотно кафе. Гощавам с него само най-скъпите си гости.

Тя отвори тенекиена кутия и стаята се изпълни с умопомрачителния аромат на прясно смляно кафе. Ароматният прах беше пресипан в джезвето, а след него там попадна бучка захар и някаква особена, отлежала вода. Хенриета бъркаше ароматната смес, като добавяше в нея ту шипчица сол, ту млян черен пипер.

— Това супа ли е? — не издържа накрая Игор.

— Това е турско кафе, малкият! И пак само за изключителни гости. Че то кой ли ще ви поглези? Жена ви сигурно не ви глези, а?

Игор се замисли.

— А защо й е? Аз и така я обичам.

— Ех, не си знаете цената! — Хенриета наля в малките чашки гъстата, почти черна течност. — Пийте! Не си знаете цената… — замислено повтори тя. — Трябва да се махнете оттук. Ще ви изстискат и ще ви захвърлят.

— Кой?

— И началникът ви, и директорът ни… — Тя дръпна от цигарата си. — Току-виж, и вашата жена ви оставила.

— Защо? — учуди се геният.

— Защото сте отнесен, блажен и заслепен. А съпругата ви е напълно земна жена. Нали я видях на сватбата ви. А аз познавам жените, можете да ми вярвате.

— Е, и?

— Е, и с какво се каните да я заплените?

— С любов.

— Любовта, разбира се, е свещено нещо. Но може и да отлети, ако не я удържате с напълно земни ценности. Наистина вие имате известно положение, макар и в доста ограничени кръгове. Което не може да се каже за парите… Така че имате само един път — в задгранично казионно заведение. Там поне ще ви оценят по достойнство.

— Секретност — въздъхна Ветров.

— Ами затова напуснете института. Тук ви пият кръвта като вампири, прости ми господи! Нямам лоши чувства към Семьон, все пак заедно сме учили. Обаче той отдавна е импотентен в научен смисъл. Ами директорът ни? Не ми се и говори… Ще ви изстискат като лимон и ще ви захвърлят. Така че бягайте от нашата кантора, колкото и да ми е болно да го кажа. Изкарвайте си хляба на свобода. Устройте се в някаква фирма. Сега има какви ли не възможности. А после напред! Иначе ще пропаднете за нищо в нашето родно отечество. Сега тук на никого не трябват мозъци. Глупаците е по-лесно да ги лъжеш. А в чужбина и работа ще имате, и вашата красавица ще ви цени. Е, какво мислите за моите наставления?

— Ще си помисля — отвърна Ветров.

За съжаление Хенриета Волдемаровна безнадеждно бе закъсняла със съветите си.