Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
— Че какво се е изменило? Именно в нашите ведомства се шпионират. Системата на Третия райх. Всеки следи всекиго. И всички са под контрол. Като при Мюлер — пошегува се гостът.
— Джентълмени, заповядайте на масата — покани ги домакинята.
След два-три тоста за Новата година, процъфтяване и благополучие, след като мъжете заситиха глада си, Сергей премина към главното. Напрежението на госта не остана незабелязано от него и когато задаваше въпроса, Сергей вече усещаше, че отговорът няма да е от приятните.
— Какъв е бил тоя шум днес по гарите? Защо са хванали куриера с „китайския белтък“? Как си го допуснал, Томаз, драги? Нима малко ти плащаме?
Гостът запали цигара, без да бърза. Присви очи и се вгледа във Висницки.
— Ти не ми плащаш малко, Сергей, батоно, макар че би могло и повече. Но не е там въпросът. Все пак аз не съм шеф на всички силови ведомства. И не можеш да купиш всички дори в нашето тежко време, ехе — изпъшка Томаз. — Работата е лоша, Серго. Накратко: в Хонконг е разкрит заводът за производството на „белтъка“. Следили са момичето-куриер още от границата.
— И ти нищо не си знаел?
— Представи си, нищо. Абсолютно секретно планирана и проведена операция. Умеят да работят нашите, когато поискат. Аз и без това се канех да намина към вас днес. Пет минути преди да се обадиш, завърши съвещанието, на което докладваха за успеха на хонконгските специални служби. Добре, че мацето е изпяло само китаеца, който й предал стоката. Идеята да се използва куриерът само веднъж и после да се елиминира, е била много правилна. С нея за щастие веригата се прекъсва. Но в Хонконг, както вече казах, са спипали всички. А при тях законът е строг, не като нашия бардак. Мисля, че всички ги чака смъртна присъда. Така че, колкото и да е тъжно, налага се да забравим за „белтъка“. Търсете си нова стока и нов канал.
Нина хвърли гневен поглед към мъжа си. Сергей запали цигара. След проточилото се мълчание Нино се обърна към госта:
— Е, стока, да предположим, има. Индийски препарат. Разбира се, не е като „китайския белтък“ — по-мек и по-слаб е, но също го бива. Между другото ние го продавахме в пакет с „китайския белтък“. Добре си пасваха. Но транспортирането е сложно. Караме го от Индия през Тбилиси. Там, както знаете, нямаме проблеми. Но, виж, на отсечката Тбилиси-Москва се случват неприятни неща. Ту самолетът не излита оттам, ту тук претърсват влака на гарата. Накратко, назряла е необходимостта да се организира пряка доставка по въздуха от Делхи в Москва. В Индия няма да има проблеми с изпращането. А тук, в Москва, ще е нужна вашата помощ, драги Томаз.
Томаз замислено отпи от чашата си.
— Прекрасна „Хванчкара“, скъпа Нино — похвали виното той и галантно се усмихна. — Какво пък, не мога да откажа на чаровна жена. Но това, ще се съгласите, е допълнителна работа, нали?
— Разбира се — хладно се усмихна в отговор Нино. — Ние тъкмо се канехме да ви поздравим за празника.
Тя кимна на мъжа си. Той подаде на госта дебел плик. Томаз, без да надзърта вътре, небрежно го пъхна във вътрешния джоб на сакото и погледна часовника си.
— Дванадесет часът. В двадесет и три чакайте обаждане. А сега позволете да благодаря за чудесната трапеза и да се сбогувам.
Едва се беше затворила вратата след госта, и Нино се нахвърли върху мъжа си.
— Всичко е от твоята алчност — злобно изсъска тя и присви черните си очи. — Ако се беше споразумял тогава в Хонконг и беше купил документацията, можехме да организираме производството на „белтъка“ и тук!
— Те поискаха луди пари, не помниш ли? — оправдаваше се Сергей. — Направо щяхме да се разорим. И да не мислиш, че е лесно да се организира производството? Тогава се поддадох на твоите кандърми и отидох при китайците. Сега се радвам, че сделката не се уреди. Нали са ги спипали всичките!
— Там са ги спипали. А тук е пълен бардак. Щеше да наемеш помещение в някой институт, да вземеш подставено лице за шеф на фирмата и да си правим стоката.
— Стига, Нино! — извика Сергей. — Не съм готов за такъв бизнес! Опасно е.
— Опасно ли? — още повече присви очи грузинката. — Тогава се цани за портиер, гамахлебуло!
— Не смей да ругаеш! — закрещя Сергей.
Нино хвърли на мъжа си презрителен поглед, извъртя се на високите си токчета и излезе от стаята.
— Ладо не би се изплашил — чу Сергей подхвърлените от жена му с половин глас думи. Вратата се затръшна.