Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
Сергей Николаевич погледна часовника си. Явно чакаше някого. Най-после в ресторанта се появи невисок плешив здравеняк, почти петдесетгодишен, със следи от мъчителна, но безуспешна борба с махмурлука на подпухналото лице. Мъжът потърси с поглед портрета на католикоса, седналия под него Висницки, и с уверени крачки се запъти към Сергей Николаевич.
— Добър ден — поздрави той хрипкаво Висницки, докато сядаше срещу него.
— Добър да е… — отговори Сергей Николаевич.
— Извинете, че закъснях — имаше задръствания.
— Няма нищо, скъпи ми Юрий Владимирович — любезно се усмихна Висницки.
— Грузинеца каза, че сте искали да ме видите.
— Правилно. Но първо хайде да си пооправим тонуса. Тежки ли бяха празниците? — съчувствено попита Висницки.
— Меко казано — въздъхна Юрий Владимирович:
— Сега ще ви върна към живота. Някога опитвали ли сте арменския хаш?
— Да си призная, не.
— Е, тогава, драги, смятайте, че нищо не знаете за ликвидирането на махмурлука. Казвам ви го като специалист. Макар, както се досещате, и аз да не съм арменец, безкрайно уважавам това изобретение на многострадалния арменски народ. Това не ви е алка зелцер, пфу, чиста химия, прости ми, господи. И дори не е сутрешната бира, която, струва ми се, вече сте изпили. Е, вие сте възрастен човек, имате право. Искам да кажа, че има къде по-приятен и ефективен път за възкръсване.
Висницки погледна стоящия до бара келнер. Той кимна, бързо изчезна и след минута на масата се появи купичка с едра сол, друга със счукан чесън, чинийки с хрускава туршия от кисел чесън, солени краставички и парчета сух лаваш. А след още една минута пред събеседниците се появи ха дълбоки купи с димящ, силен и ароматен бульон с нежни белезникави парченца хрущял. Освен това на масата се озоваха и питки току-що изпечен лаваш и малка гарафа с водка.
Юрий Владимирович гледаше всичко това с погледа на опитното куче на Павлов, на което проверяват слюноотделителния рефлекс. Изглеждаше, аха-аха, и слюнката ще покапе от пълните му месести устни. Ръката му машинално се протегна към гарафата с водката.
— Не, не, чакайте — спря го Висницки. — Първо трябва да хапнем. Този бульон се е варил почти десет часа, трябва да му отдадем дължимото. Точно той ще ви върне към живота. А това се прави така. Гледайте и правете като мен.
Висницки изсипа щипка сол в ароматния бульон, после порядъчна доза счукан чесън, пусна вътре и парчета сух лаваш. После си взе друга, прясно изпечена питка, зави в нея кисел чесън, краставичка, лапна всичко това и се зае с хаша.
Юрий Владимирович повтори точно действията му и над масата за известно време се възцари свещена тишина.
Когато лъжиците на двамата опряха най-после дъното на купите, Юрий Владимирович се облегна на стола, извади кърпичка от джоба си и изтри изпотеното си, почервеняло лице.
— Сега вече може по чашчица — проговори Висницки, като му се усмихваше, и наля водка в миниатюрните чашки. — Е, да пием за срещата!
Мъжете се чукнаха, пиха, замезиха с хрупкавите солени краставички.
— А сега да поговорим за работата. Между другото да се запознаем. Ще ви разкажа какво знам за вас, а вие ще ме поправите, ако нещо не е така.
Юрий Владимирович кимна. Очите му се оживиха и по кръглата му физиономия се разля изражение на благодушна ситост.
— И така — продължи Висницки, — вие, Юрий Владимирович Малков, сте се родили през петдесет и първа година в град Москва. Женен сте за втори път и имате дванадесетгодишна дъщеря. Живеете на адрес Дмитровско шосе, блок петдесет и пет, първи вход, апартамент седемнадесет. По едно време сте работили като оперативен служител в едно от районните управления на милицията. Но са ви прехвърлили на друга работа за пиянство, прекалено дори за това учреждение.
Юрий Владимирович се опита да се обиди, но никак не му се удаваше.
— Е, стига, не се засягайте, кой е безгрешен! — утеши го Висницки. — После сте се мотали из някакви конни отряди на милицията. Това не ни е интересно. Но от деветдесет и първа година са ви прехвърлили в летище Шереметиево, където работите и досега като командир на батальона за патрулно-постова служба и имате чин майор със заплата седемдесет и пет хиляди осемстотин тридесет и две рубли. Което за равнището на заплатите в началото на деветдесет и четвърта година не е толкова зле. Но за нормален човешки живот не стига. Дотук вярно ли е?