Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
Малков кимна.
— Сега няколко думи за мен. Аз съм предприемач. Имам няколко индийски магазина от типа на „Ганг“. Стоката си, както разбирате, получавам от Делхи. А тъй като това са предимно разни дреболии — камъчета, вазички и други боклуци, — възникват трудности при доставката. Нашите доблестни митничари непременно искат да таксуват всичко това като предмети с художествена стойност. И ме дерат безбожно. Е, всеки печели както може. Но, съгласете се, бизнесът в такива условия става невъзможен. И аз имам следното предложение към вас, Юрий Владимирович. Вие осигурявате доставката на стоката от Делхи, като заобикаляте митническия контрол. И въобще всякакъв контрол. От всеки полет вие лично ще получавате двеста и петдесет хиляди рубли. Плюс още триста хиляди на полет за заплащане на ангажираните лица. За вербовка, ха-ха, казано на езика на разузнавачите, на необходимите хора още днес ще получите сто хиляди. Какво ще кажете?
Малков пак се изпоти и пъхна ръка в джоба си за кърпата. Като посумтя минута, той отговори:
— Ще се радвам да помогна на зараждащия се капитализъм, защото съвсем се разочаровах от социалистическите ценности и изпитвам психическа умора…
Висницки тънко се усмихна.
— Но изобщо не мога да си представя как може да се организира това.
— Е, работата не е чак толкова сложна — сви рамене Сергей Николаевич. Той извади от портфейла си лист и го разтвори пред събеседника си. — Това е планът на летището. Докерите превозват стоката от самолета ето тук. — Висницки забоде молива си в една точка. — На това място стоката се разпределя и постъпва в митницата. Така ли е?
Малков кимна.
— Но пощенските коли не минават през митницата, а излизат от летището през КПП13. Съответно те имат пропуски за влизане и излизане от режимната зона. Тоест от летателната писта, нали така?
Малков пак кимна.
— В КПП седят момчета от вътрешната охрана. Пощенските коли, които имат пропуски, като правило не се преглеждат. Особено ако ги съпровождат ваши сътрудници, тоест смели момчета в милиционерски униформи. Следователно вашата задача е да завербувате докерите, които трябва да претоварят стоката в пощенските коли, и милиционерите, които ще я придружават при излизането през КПП. Вероятно още някого от охраната там, е, и, разбира се, шофьора, който изкарва стоката. Прехвърлянето на багажа ще става по пътя от Шереметиево, ето в тази горичка. — Висницки пак забоде молива си в схемата. — По ей тая пътечка. Моля да го запомните.
Малков внимателно разучи плана, после с уважение изгледа Висницки.
— Е, вие явно добре сте се подготвили за разговора. Но нали тепърва трябва да се подкупват хората.
— Днес това не е сложно. Кой има болно дете, като охранителя Семьонов, кой безработна жена, като сержант Халютдинов, и така нататък. И всички искат да живеят по-добре. За парите, които ще им предложите, всеки втори от вашите служители ще продаде и родната си майка.
— Което си е вярно, вярно е — въздъхна Малков. — А как ще осъществяваме връзката?
— При вас ще работи наш човек. Той ще ви съобщава за предстоящата операция. И последното. Всяка операция ще протича под наше наблюдение. Така че не ви съветвам да се шегувате с нас. Нали дъщеря ви пресича шосето към училището? А на шосето всичко става. Не искам да ви заплашвам, но съм длъжен да ви предупредя.
— Не съм си враг — мрачно отговори Малков.
— Чудесно. Давам ви за организация две седмици. И не злоупотребявайте с алкохола, драги Юрий Владимирович.
Малков сърдито изсумтя.
— По малко, разбира се, може и дори е полезно. Ето и ние с вас сега ще повторим — и по чашка, и по порция хаш. А ето ви и инвестициите.
Висницки сложи на масата богато илюстрирано дебело списание. Малков кимна, прибра списанието в куфарчето си и забележимо се развесели.
Висницки извади запалката си, подпали листчето с нарисувания план, запали цигарата си от него и хвърли горящата хартия в пепелника.
— Направо като в разузнавачески филм — усмихна се той.
Съдено беше на Сергей Николаевич Висницки да прекара целия неделен ден в гастрономически излишества. Сутрешният хаш с милия майор Малков плавно премина в семейна вечеря, на която бяха поканени родният му брат и снаха му. Вечерята беше в разгара си, Сергей Николаевич внимателно наблюдаваше роднините си. По-големият му брат беше както винаги сдържан, макар че ядеше с удоволствие и охотно пийваше от знаменитото грузинско вино „Хванчкара“.
13
Контролно-пропускателен пункт. — Б.пр.