Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
— Остави някой друг да отиде — каза тихо той.
Но никой друг нямаше достъпа, който тя имаше.
— Не мога, Тео. — Цялото й тяло потрепери заради близостта му, спомняйки си целувката му. Това събитие бе неизличимо белязано върху устните й.
— Няма да те оставя да пострадаш.
— Тогава ела с мен и се увери, че няма.
Погледът на Тео се плъзна надолу по шията й. Пръстите го сърбяха да погали фините руси косъмчета по задната част на врата й.
Тя не гледаше към него; гледаше към вратата. Подсъзнанието й говореше. Сарафина искаше да е далеч от него. Челюстта й бе сключена, а очите — леко присвити. Тя беше бясна и той бе виновен за това.
Беше права, че е най-подходящият човек, който да се доближи до Дъскоф, но Тео не го интересуваше. Мисълта преднамерено да я постави в опасност караше всеки негов защитнически инстинкт да се задейства.
По някое време бе решил, че е негова задача да пази Сарафина, негова отговорност.
— Да, разбира се, че ще отида, ако и ти отидеш. — Той направи пауза. — Но няма да ме допуснат близо до Стефан.
Тя вдигна поглед към него.
— Но ще си близо до мен. Само това има значение.
— Стефан без съмнение те смята за красива. Това въобще няма да навреди на плана ти. Дори и да ме пуснат в Дъскоф, няма да мога да те пазя през цялото време, защото той ще се опита да те държи наблизо, а мен — надалеч. Ще те иска за себе си.
— Красива? — Тя премигна. — Ама че е странно да кажеш нещо такова. Защо мислиш, че Стефан би ме сметнал за красива?
Той не каза нищо и се постара да задържи изражението си под контрол. Мамка му. Да не би тази жена да не се беше поглеждала в огледало? Тя беше светлината в неговата нощ — светла кожа, коса и очи. Тялото й бе крехко, деликатно, но знаеше колко е издръжлива не само магически, но и физически. Обичаше противоречието в нея.
И беше дребна. Толкова дребна и слаба, че можеше да я вдигне без проблем. Сексуалните възможности, породени от разликите в ръстовете им, също не бяха подминати незабелязано. Бе готов да се обзаложи на всичко, че може да я повдигне, да я подпре на стената и да я изчука без никакъв проблем. По същия начин щеше лесно да я обръща, докато правят секс, поставяйки я на колене, за да може да я вземе изотзад почти без никакво усилие.
Мамка му, искаше му се да го пробва някой път.
Сарафина изви тънката си руса вежда.
— Пак ли замлъкнахме? — Тя направи престорена гримаса. — А се справяше толкова добре.
Той се отърси от фантазията, разиграваща се в ума му. Със Сарафина му бе трудно да държи мислите си фокусирани върху работата. Искаше я. Това желание се увеличаваше с всеки проклет ден и започваше да го разсейва.
Тя завъртя очи и се опита да се измъкне покрай него. Той затегна хватката си, взирайки се в нея. Думите за това колко красива я намираше просто не искаха да излязат. Не беше добър в казването на такива неща.
Както и да е, нямаше да го каже.
В отношенията им нямаше място за такива глупости. И все пак не можеше да я остави да си отиде. Останаха приковани така за няколко дълги мига.
Най-накрая Сарафина се изтръгна от хватката му.
— Боже, Тео, какъв ти е проблемът? Пусни ме.
Той я наблюдаваше как излиза от стаята и стисна юмрук, когато вратата се затвори подире й.
— Не знам какво да го правя — каза Сарафина на Мира. — Толкова е странен. — Отпи от студения си чай. — Как може толкова великолепен мъж да е толкова странен? Все едно е престъпление срещу природата или нещо подобно.
Тя, Клеър и Изабел бяха в оранжерията, седейки на една от масите в общата част след вечеря. Беше късно и мракът бе стиснал като в юмрук Сборището.
— Той е силен земен магьосник — отговори Мира, свивайки рамена. — Произхожда от цяла линия силни земни магьосници, доколкото съм чувала. Родителите му са били истински кошмар, а детството му е било доста буйно. А после и цялата работа с Дъскоф, когато е бил тийнейджър. Заради всичко това е малко различен.
Клеър отпи от питието си и каза:
— С Адам всъщност сме изненадани, че реши да останеш с Тео. Той е страхотен мъж и един от най-добрите хора, които да ти пазят гърба в битка, но през цялото време е толкова мрачен. Толкова е трудно да общуваш с него.
Мира поклати глава.
— Много обичам Тео, но не го разбирам.
Изабел прокара пръсти по кондензираната влага върху стъкления плот на масата и се заигра с капките вода, карайки ги да се въртят във въздуха и да изчезват. Фукла.