Дясната ръка на Бога

Тълпата шумно изрази облекчението си. Повечето от хората вече бяха попаднали под влиянието му.

Манум направи крачка напред. Значи това беше Пазителят на Андратан? Търговецът все още не бе забравил това гнусно място. Може би ако отнемеше живота на злодееца, щеше да спи по-спокойно. И той постави ръка върху дръжката на Джетартовия меч.

Деорк видя жеста му и се изсмя. Повдигна ръка. Дръжката тутакси се нажежи. Манум рязко дръпна ръката си, преди да е изгоряла.

— Илюзия! — просъска Фемандерак.

— Не мисля така — рече Модал. — Погледни очите му. Виж как блестят. Виж и китките му! Този пулс не е неговият. Този човек носи силата на друг. Само каква цена плаща!

— Каквато и да е, малка е — отвърна Манум, за момент забравяйки несклонността да разговаря с баща си. — Само че ние ще бъдем тези, които ще си платим днес. В капан сме.

— Е, какво решихме? — попита нечистото създание пред тях.

— Няма какво да решаваме — отговори Манум. — Няма фалтански закон, който да налага подчинението ни на Брудуо.

Врагът им се изсмя. Гърлото му пламтеше червено — отвод към яростна пещ.

— Точно както Господарят ми предрече! Много добре. Стотици честни граждани ще платят за гордостта ви. Остават ви само мигове живот — времето, което е нужно за подготовката на синия огън. Всевластният би искал да гледа триумфа си.

Председателят се извърна встрани, за да заповяда да му бъде донесено нещо. В този момент магията му отслабна. Те Туахангата скочи напред със страховит вик, размахвайки бойната си тояга. Но преди ударът да попадне в главата на нападнатия, тоягата се сблъска с невидима бариера. Туа извика от болка, отдръпвайки ръката си.

Деорк — Тангин — който и да беше този — отново се обърна с лице към тях, без да показва, че е забелязал нападението. Постави на земята пред себе си купа с някаква мазна течност, сетне отново погледна към Компанията.

— Смятате се за велики — подигра им се той. — Сред вас има учени, които четат дебели книги и почти ги разбират. Деца, които повалят стражи само с един страхлив удар на кана. Магьосници, които са способни да създадат магия, оставаща да съществува цяла минута. Но сред вас има и такива, които представляват известен интерес. Преди да умрете, Господарят ще разбере всичко.

Деорк разпери ръце над купата. От течността бавно започна да се надига син пламък. Той отново заговори:

— Дъното на чашата ви отчаяние още не е достигнато. Кажете ми: в пълен състав ли е малката ви групица? Или някой не ви достига? — Без да дочака отговор, той направи жест на един войник, който се обърна и пое към Струърската порта. — Досетихте ли се вече? Съвсем скоро ще видите!