Годината на Кобрата [bg]

Думи нямам да опиша бързото ни оттегляне през речните долини на Ханаан, насочени като стрела към пътя на Хор през Синай. Хитрата лисица Супилиум сигурно е знаел, че е възможно да ни предупредят, и вече беше изпратил свои хора да сръгат Вредителите, които денем ни тормозеха със своите скитници, пустинни обитатели и всеки, когото хетското злато бе успяло да купи. Движехме се късно следобед, а фланговете ни бяха под непрестанна атака от стрелци и копиеносци, които изскачаха изневиделица иззад някоя малка горичка, хвърляха се да нанесат възможно най-големи поражения, а после изчезваха като дим. Нощта не носеше кой знае какво облекчение. Ужасът от глухия рев на лъвовете, пронизителният вой на хиените и влудяващата песен на чакалите се подсилваше от тъмните сенки, които се плъзгаха в тъмнината с мечове и ками и нападаха предните ни постове и конете, за да осакатят, ранят и нанесат колкото може поражения.

Хетският военачалник беше изпратил напред и отряди да завардят главните пътища и проходи. С тях се справяхме лесно: леките ни колесници бяха по-бързи, а хората ни — по-умели и добре обучени. При все това ставаше дума за нескончаеми кървави сблъсъци, жалки, яростни битки на входа на някоя долина, самотна клисура или скалисто възвишение. Хетите никога не се опитваха да пробият бойната ни линия с колесниците си — това би било глупаво, но каруците бяха достатъчно големи да докарат хора за засада или изненадващ щурм. С Джарка безброй пъти участвахме в тези кървави мелета, отбивахме ударите на вкопчени в колесницата ни мъже, които се опитваха да ни свалят или да осакатят конете ни. Бранехме се яростно. Истината беше, че хетите осъзнаваха, че вече не могат да разчитат на изненада и са подценили решимостта ни. Питайте който и да е египтянин — а, да, виждам, че писарят срещу мен кима одобрително: други племена може да се скитат безкрайно по лицето на земята, но опитай се да попречиш на египтянин да се върне в родината и ще му дадеш достатъчно стимул да се бие. Глашатаите и офицерите на Хоремхеб бяха инструктирали всички части за онова, което предстои. Ако ни попречеха да влезем в Египет през Синай, каква надежда ни оставаше? Отчаянието прави от всички ни воини.