Съдбовният кораб [bg]

Глава шеста

Независима жена

От облачното небе се сипеше ситен дъжд. Водата капеше неспирно от храстите в градината. Мокри кафяви листа покриваха подгизналите тревни площи. Серила пусна дантеления край на завесата. Обърна се с лице към стаята. Сивотата на деня се бе просмукала и вътре в къщата и Серила се почувства измръзнала и стара в прегръдката ѝ. Бе заповядала завесите да бъдат спуснати и да се накладе огън в опит да затопли стаята. Вместо да се почувства по-уютно, тя беше потисната и като че в капан. Зимата се прокрадваше в Бингтаун. Тя потръпна. Зимата винаги беше най-малкото неприятен сезон. Тази година беше и период на безредие и несигурност.

Вчера, под закрилата на тежка стража, Серила бе тръгнала от имението Рестарт към Бингтаун. Бе заповядала на мъжете да прекарат каретата през града, покрай стария пазар и кейовете. Навсякъде беше видяла разрушение и занемареност. Напразно бе търсила признаци на съвземане и възстановяване сред разрушения град. Изгорените къщи и магазини отдаваха неизветряващата си миризма на покруса. Кейовете завършваха с овъглени езици от дърво. От мрачните води на пристанището стърчаха две мачти. Хората по улиците бяха закачулени и с наметала срещу хладността на деня, всички забързани нанякъде. Отвръщаха очи от каретата ѝ, докато преминаваше. Дори улиците, по които патрулираха остатъците от градската стража, изглеждаха настръхнали и потиснати.

Ярките магазини за чай и преуспяващите търговски компании вече ги нямаше. Бляскавият, зает Бингтаун, който бе подминала при първото си пътуване до къщата на Давад Рестарт, бе умрял, оставил този миризлив, разхвърлян труп. Дъждовната улица беше редица от заковани витрини и изоставени помещения. Малкото места, които бяха отворени за търговия, имаха предпазлив, угрижен вид. На три пъти каретата ѝ трябваше да обръща заради прегради от отломки.

Беше планувала да намери продавачи и съседи, опитващи се да възстановят града. Беше си представяла как слиза от каретата си, за да поздрави и похвали усилията им. Те трябваше да я поканят в борещите се да оцелеят магазини или да я осведомят за плановете си относно реконструкцията. Тя щеше да поздрави упоритостта им, а те щяха да са поласкани от посещението ѝ. Планът ѝ беше да спечели предаността и любовта им. Вместо това беше видяла само забързани бежанци, намусени и дръпнати. Никой дори не я беше поздравил. Беше се върнала в къщата на Давад и просто се беше отправила към леглото си. Нямаше апетит за вечеря.