Бавачката на ангели [bg]

Малката беше престанала да вие. Просто седеше на земята и хлипаше, обвила с ръце коленете си. Самосъжаляваше се, както обикновено. Беше голяма хитруша, макар и само петгодишна. Но Дагмар знаеше какво трябва да се направи. Все още всичко можеше да се подреди. Щом Херман се върнеше при тях, щеше да научи Лаура как да се държи. Малката имаше нужда от баща, който да се разпорежда с твърда ръка, защото колкото и Дагмар да се опитваше да ѝ набие ум в главата, изглежда, все не успяваше.

На пейката в Брандпаркен Дагмар широко се усмихна. Бе разбрала къде се корени злото и най-накрая нещата за нея и Лаура щяха да потръгнат.

Колата на Йоста зави по алеята пред къщата и Ерика си отдъхна. Слава богу, не се бе засякъл с Патрик.

Отвори вратата, преди Йоста да успее да натисне звънеца. Зад нея децата вдигаха страхотна врява.

– Извинявай за бъркотията. Общината сигурно скоро ще обяви къщата за негодна за обитаване.

Ерика се обърна, за да направи забележка на Ноел, който преследваше плачещия Антон.

– Няма страшно. Свикнал съм покрай крясъците на Мелберг – каза Йоста и клекна. – Здравейте. Вие май сте големи палавници.

Антон и Ноел се спряха и веднага се смутиха, но Мая пристъпи смело напред.

– Здравей, стар чичко. Казвам се Мая.

– Мая! Така не се говори – възкликна Ерика и погледна строго дъщеря си.

– Няма нищо – каза Йоста и се засмя високо, след което се изправи. – Слушай децата и идиотите, за да чуеш истината. Наистина съм стар чичко. Нали, Мая?

Мая кимна, после погледна триумфално към майка си и се отдалечи. Близнаците още не смееха да се приближат. Вместо това бавно отстъпиха назад към всекидневната, без да изпускат Йоста от поглед.

– Тези двамата не са толкова доверчиви – каза той, следвайки Ерика към кухнята.

– Антон винаги е бил срамежлив. Ноел обикновено е доста директен, но като че ли сега и той е в период, в който непознатите му се струват доста страшни.

– Мъдро от негова страна, мен ако питаш – каза Йоста, после седна на един от кухненските столове и се огледа притеснено. – Сигурна ли си, че Патрик няма да се върне за нещо?

– Тръгна за работа преди половин час, така че вече трябва да е в управлението.

– Не съм убеден, че това е добра идея – каза той, рисувайки с пръст по покривката.

– Идеята е прекрасна – каза Ерика. – Няма нужда да замесваме Патрик на този етап. Той не винаги оценява помощта ми.

– И не без причина. Понякога си забърквала големи каши.

– Но накрая всичко е завършвало добре.

Ерика нямаше да се остави да бъде разубедена. Самата тя намираше снощното си хрумване за гениално. Веднага се бе обадила на Йоста и ето че сега той седеше тук, макар да се бе наложило дълго да го убеждава да не казва за това на Патрик.

– С теб имаме нещо общо – каза тя и седна срещу него. – И двамата много искаме да разберем какво се е случило на Вальо в онази Велика събота.

– Да, но сега полицията се занимава с това.