Рубинения кръг [bg]

— Да — отвърнах предпазливо, все ще недоумявайки защо ми се обажда. Ние бяхме приятели, но тя обикновено общуваше с Ейдриън. — А ти как си?

— Аз съм добре. Но не мога да кажа същото за Нина Синклер — отвърна Соня и сърцето ми буквално спря. — Опитах да се обадя на Ейдриън, но попаднах на гласова поща.

— Батерията на телефона му е паднала — обясних. — Какво се е случило с Нина? — При тези думи Ейдриън рязко вдигна глава.

— Предположих, че вие двамата вече знаете, имайки предвид, че е намерена във вашия апартамент в сградата за гости.

— Ние излязохме да се поразходим — смотолевих смутено. — Какво искаш да кажеш с това „намерена“? — Подобни изрази се използваха, когато се говореше за умрели хора.

— Тя е жива — отвърна Соня, отгатнала мислите ми. — Откарана е в медицинския център, но на практика е в кома. Дойде в съзнание съвсем за кратко, избъбри нещо несвързано и отново изгуби съзнание. Оттогава лекарите не са успели да я изведат от това състояние. Може би бихте искали да дойдете и да я видите.

— Хм, ще трябва да говоря с Ейдриън и ще видим кога ще имам възможност да…

— Спести си увъртанията и лъжите, Сидни. — Гласът й прозвуча едновременно уморено и раздразнено. — Ние знаем, че не сте тук.

— Ами да, както казах, излязохме…

— Знаем, че не сте в двора — прекъсна ме тя. — След като Нина припадна, районът на кралския двор беше щателно претърсен и накрая Даниела Ивашков се предаде и си призна, че и двамата сте избягали. Не ни каза къде сте и смятам, че се опита да ни обърка, разказвайки ни някаква нелепа история как си се превърнала в котка.

Наистина не знаех какво да отговоря на това.

— Неколцина души биха искали да поговорят с теб — продължи Соня. — Всъщност и с двама ви. Имате ли техника за видео разговор?

Погледът ми се стрелна към лаптопа на Ейдриън, който той беше донесъл със себе си.

— Имаме…

Честно казано, аз се боях от това, което може да повлече след себе си този разговор, но виждах, че Ейдриън едва се сдържа да не изтръгне телефона от ръката ми, за да разбере какво става с Нина. Груповият разговор навярно беше добро решение, особено след като вече бяхме разкрити. Разбира се, съществуваше голяма вероятност да открият местонахождението ни с подобен разговор, но аз не се притеснявах толкова, че ще ме намерят мороите, колкото алхимиците.

След като приключих разговора със Соня, установих, че Ейдриън е напълно съгласен с мен. Той нямаше търпение да узнае подробности за състоянието на Нина и ние решихме, че рискът си струва. Двамата все още бяхме голи, така че първата ни задача бе да навлечем набързо някакви дрехи, за да не бъде съвсем очевидно с какво сме се занимавали.