Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Уди реши, че е настъпил мигът да се намеси в спора.
— Джоан е права — произнесе той. Говореше с по-плътен глас, за да звучи като по-голям човек. — Имало е линчуване в родния град на Джо и Бети, нашите прислужници, които са отгледали мен и брат ми от бебешка възраст. Братовчедът на Бети бил съблечен гол и опърлен с горелка пред очите на тълпата. После го обесили. Виктор го изгледа ядно, разсърден на това хлапе, което отклонява вниманието на Джоан, но останалите го слушаха с израз на отвратен интерес. — Не ме интересува какво престъпление е извършил — каза Уди. — Белите, които са извършили това нещо, са диваци.
Виктор го контрира:
— Любимият ти президент Рузвелт не подкрепи законопроекта срещу линчуването, нали? — Не, и това е голямо разочарование — отвърна Уди. — Знам защо е направил така — страхувал се е, че ядосаните южни конгресмени ще си го върнат, като саботират Новия курс. Независимо от това, щеше ми се да им каже да вървят по дяволите. — Какво знаеш ти? Та ти си дете — бе реакцията на Виктор. Той извади едно плоско сребърно шише от джоба на сакото и допълни чашата си.
Джоан се намеси:
— Политическите идеи на Уди са по-зрели от твоите, Виктор.
Уди направо засия:
— Политиката е нещо като наш семеен бизнес.
После се подразни от нечие бутане по лакътя си.
Твърде учтив да го пренебрегне, той се обърна и видя Чарли Фаркарсън да си отдъхва от напрежението на дансинга.
— Може ли да говоря за малко с теб? — попита го Чарли. Уди устоя на изкушението да му каже да се разкара. Чарли бе симпатичен човек, който не бе сторил зло никому. Беше си за съжаление, с такава майка. — За какво става дума, Чарли? — запита той с всичката благост, която можа да събере.
— За Дейзи.
— Видях ви да танцувате.
— Не е ли тя отличен танцьор?
Уди не бе обърнал внимание, но, за да е учтив, каза:
— Разбира се!
— Отлична е във всичко.
— Чарли — продължи Уди и опита да потисне недоверчивостта в гласа си, — ти и Дейзи заедно ли ходите?
Чарли погледна стеснително.
— Няколко пъти сме били на езда в парка и тъй нататък.
— Значи ходите заедно.
Уди беше изненадан. Не му се виждаха подходящи един за друг. Чарли бе твърде скучен, а Дейзи — същинска кукличка.
Чарли продължи:
— Тя не е като другите момичета. С нея се говори толкова леко! А и обича кучета и коне. Само дето хората мислят, че баща й е гангстер. — Смятам, че е гангстер, Чарли. По време на сухия режим всички са купували пиенето си от него.
— Това казва и майка ми.
Уди не бе изненадан и отговори:
— Според мен майка ти не харесва Дейзи.
— Харесва я. Не харесва семейството й.
Уди бе посетен от още по-изненадваща мисъл.
— Да не би да мислиш да се жениш за Дейзи?
— Да, Бога ми — отговори Чарли. — И мисля, че тя може да каже „да“, ако я попитам. Е, рече си Уди, Чарли има класа, а няма пари, докато Дейзи е обратният случай, та може би се допълваха един друг. — И по-странни неща са се случвали — бе коментарът му. Това определено беше интересно, но вече му се щеше да се съсредоточи върху собствения си сърдечен живот. Огледа се да провери дали Джоан още е наоколо. — Защо ми обясняваш това? — запита той събеседника си. Двамата не бяха големи приятели. — Майка ми може и да промени мнението си, ако госпожа Пешкова бъде поканена да стане член на Дамския клуб на Бъфало.
Уди не бе очаквал това.
— Е, та това е най-затвореният клуб в града!
— Именно. Ако Олга Пешкова е член, как би могла майка ми да има нещо против Дейзи? Уди нямаше представа дали този план ще проработи, но нямаше място за съмнение в искрената топлина на чувствата на Чарли.
— Може би си прав — каза той.
— Би ли говорил с баба си заради мен?
— Охо! Чакай малко. Старата госпожа Дюър си е направо дракон. Не бих я помолил за услуга за себе си, та камо ли за теб. — Уди, послушай ме. Знаеш, че тя е истинският командор на оная малка клика. Ако поиска някого, той влиза — а ако не, той излиза. Това си беше истина. Клубът имаше председател, секретар и касиер, но Урсула Дюър го ръководеше като своя лична собственост. Независимо от това внукът й не гореше от желание да я моли за нещо. Тя можеше и да му откъсне главата.