И се възправи сянка [bg]

Откъм стълбите отвън долитаха тропот и псувни. Сетне се възцари тишина.

— Не мисли това, което казва — опита се да го защити един възрастен жрец, застанал на колене пред матриарха. — Пиян е и е разстроен от загубата. Просто за момент си изгуби ума, това е всичко.

Очите на Сашийн проблеснаха към Хийлас.

— Вън! — нареди Хийлас на коленичилия жрец, хвана го за робата и го изхвърли от каютата след господаря му.

Откъм отрязаната глава на масата се разнесе гъргорещо сумтене. Лушън се опитваше да се смее.

— А ти — ядосано му извика Хийлас и прекоси стаята, — ти се връщаш в буркана си, дребосък.

Хийлас вдигна главата с две ръце и я сложи обратно в кралското мляко.

Минутите минаваха, без никой да каже й дума. Всички гледаха към Сашийн, която вече не се усмихваше, а гледаше гневно към вратата, през която Романо току-що беше излязъл.

Очите й се преместиха върху Че. Тя му кимна изящно, след което погледна към останалите жреци в каютата.

— Както видяхте всички тук, имам достатъчно основания да заповядам да го екзекутират незабавно и съм в правото си да го сторя.

— Матриарх — обади се Суул и се приведе по-близо до нея. — Той скоро ще се успокои и ще разбере в какво положение е изпаднал. Това ще бъде краят, ако позволите нещата да приключат тук. Ще разбере съобщението, което му бе изпратено. Ще се подчини.

— Иначе ще избухне гражданска война — добави архгенерал Спарус. — В Ку’ос, когато семейството му разбере, и тук, във флота, ако хората му научат. Една трета от Експедиционните сили може да се обърне срещу нас.

Ноктите на Сашийн драскаха краищата на подлакътниците на стола.

— Няма да забравя тези думи — рязко отвърна тя. — Никога няма да забравя какво каза той за моя син в лицето ми.