Открадни си свят [bg]

Шаферките се стълпиха около него, присмиваха му се, сочеха смешната му жилетка, дърпаха го за носа и се кискаха. Петела едва се отскубна от тях и отново закрещя:

— Братя и сестри, вие всички се нуждаете от спасение! Защото вашите безсмъртни души ще бъдат откраднати от жената с черната чанта!

Като човек, който трудно понася всякакъв род фанатици, Рори сметна, че е дошъл мигът да се намеси. Той опря юмруци на плота и кресна на зачервения пастор:

— Разкарай си задника оттук!

Льо Кок завъртя глава, погледна го и бавно пристъпи към него. След това вдигна ръка и посочи редиците от бирени шишета.

— Вдигни дулата си, кръчмарю! Постави здрави тапи на твоите уиски, джин и водка… — той произнасяше наименованията на напитките с нескрита омраза. — Не пълни повече чаши, кръчмарю, освен ако не можеш да им сипеш от виното на брата Исуса, дето не трови ни тяло, ни душа, а ни преизпълва с вдъхновение откъм сърцето!

Беше заобиколен от жени, които го гледаха любопитно. Стъклата на очилата му святкаха като прожектори.

— Хайде, чупката — изръмжа заканително Рори.

Седнала недалеч, Табита се разсмя весело.

— Страхотен е, нали? — тя погали Саския по ръката.

Саския Зодиак дори не се обърна.

— А какво мислиш за Тайнствената жена? — Попита тя през рамо.

Разбира се, проповедникът я чу. Той се извъртя, раздруса гривни, не обърна внимание на напрегнатите плещи на Кени, нито на жестовете на Зое Примроуз, която почукваше тревожно по слушалките си. Петела заподскача от крак на крак като дервиш, а откъм моравата му жилетка се разнесе миризма на изгоряло и спечена кръв.

— Капитане, върнете кораба обратно! Вие ни водите към скалите на разрушението и крушението! Излагате на рискове девствените ни души! Върнете ни в лоното на светия капелански дух, който сияе на небесата и където е нашият дом… — Льо Кок размаха ръце към скрития от димни облаци таван, сякаш отвъд него можеше да види мечтаните небеса. — Братя и сестри — грамадните му ръце обгърнаха шаферките и ги привлякоха към гърдите му, — капеланците ще ви простят, чада мои, те ви призовават…

Някой надяна венец на шията му. После го сграбчиха за ръцете, пъхнаха в устата му изкуствен кокосов орех, завъртяха го в пиянска стъпка и го засилиха през дансинга право към тротоара отвън. Последното, което чуха от него, бе молбата да му дадат малко светена кола.