Белязана [bg]

Миранда остави раницата си върху леглото, закашляла се от облака прах, вдигнал се от това й действие. Седна на ръба и свали почти безполезните ботуши от нозете си. Тъй като трябваше да използва само лявата си ръка, това се оказа доста трудна работа — като готвенето. Замисли се дали да помоли Уолоф да излекува рамото й сега, но мисълта отново да се разправя с него я тревожеше повече от раната, чиято неспирна болка по силата на навика бе станала поносима. Ако имаше късмет, характерът на Уолоф може би също щеше да омекне по подобен начин.

Уморената пътничка разтри крака. Не бяха усещали свеж въздух в продължение на седмица. Коленете и бедрата я боляха, както и гърбът, заради раницата. Бе преминала истинско изпитание и виждаше, че щеше да се нуждае от време да се възстанови. Лягайки върху леглото, тя се усмихна. Осъзна, че поне за известно време притежава дом. За известно време си почива, но сетне мислите й се насочиха към Мин.

Изправи се на разранените си крака и докуца до тропащия прозорец, разтваряйки го широко и задържайки го с ръка. Два етажа по-надолу зърна просната снага на дракончето, което още спеше. Изглежда й бе достатъчно удобно, вероятно защото поразкъсал облаците слънчев лъч я грееше. Но със спускането на слънцето сянката на планината се доближаваше все повече. Миранда реши, че ако дракончето не се е събудило до залез, щеше да го внесе вътре, без значение какво ще каже Уолоф. Дотогава разполагаше с известно свободно време, което нямаше с какво да запълни.

Седна на масата, прелиствайки една от прашните книги. Страниците бяха изпълнени със сложни символи, които не можеше да разбере. Макар значението им да представляваше тайна, около тях се носеше излъчване на сила, което не можеше да бъде отречено. Внимателно прокара пръсти по страницата, настръхвайки. Остави книгата и насочи вниманието си към парчетата скъпоценни камъни, които се въргаляха из стаята. Приличаха на онзи от амулета на Уолоф, но цветовете им бяха различни. Повечето — тъмносини, макар че някои от по-дребните парчета бяха виненочервени. Самотен прозрачен кристал се отличаваше ярко, поставен в обвита с плат кутия.

В средата на масата стоеше сложен уред, състоящ се от множество стъклени тръби и колби. Някои бяха почернели, като че прекарали известно време над пламък. Миранда се зае да разгледа и другите книги. Стари томове имаше не само по лавиците на стените, но и на купчини по пода, струпани в сандъци и дори под леглото. Пристъпи към един от рафтовете. Стотици подвързани с кожа книги, златната украса, на чиито заглавия се бе отронила отдавна, очакваха някое опитно магьосническо око да разкрие тайните им. Най-накрая откри очевидно по-нова книга, не само с непокътнато заглавие, а и написана на разбираем за Миранда език.