Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]

Портите се появиха иззад един гъстак от бръшлян. Малката средновековна сграда беше заобиколена от големи градини с билки и цветя и просторен двор, който се ширеше надолу по хълма към гъстата гора. Беше красиво и спокойно.

Извадих една метална кутийка със захарни крушки от джоба си и лапнах два бонбона.

Фредерик стоеше до входа на приората под висяща саксия, преливаща от диви маргаритки. Беше висок и мускулест, без брада и с гъста тъмна коса. Приближи се бавно и хвана ръката ми.

– Голиат, скъпи племеннико. Искрено ти благодаря, че дойде. – На лицето му се четяха облекчение и обич. – Ела да пием чай.

Фредерик ме заведе до приората и влязохме в тясната кухня, която гледаше към билковата градина. Помещението миришеше на мед и подправки.

– Как пътува? – попита и ми предложи голям дървен стол до широка дъбова маса.

– Удобно, благодаря. Пейзажът ми се стори много успокояващ. Всичко е толкова равно.

– Да – каза Фредерик, напълни чайника с вода и го сложи на печката. – Има някаква привлекателна тайнственост, но не е за всекиго. – Спря и ме погледна тъжно. – Не мога да повярвам, че минаха почти десет години, откакто се видяхме за последно. Съжалявам за това.

– Имаш ли бисквити? – попитах.

– Не си се променил, още обичаш сладкото. – Отиде до долапа и извади една кутия. – С яйчен крем?

Кимнах и той ги остави на масата пред мен.

– Какво е станало, Фред? Кажи ми.

Той стоеше неподвижно над печката.

– Преди няколко дни в приората дойде гост. Казваше се господин Тъмбълти. Ексцентричен младеж. Каза, че доставя подарък.

– Подарък ли? – попитах и си взех една слепена бисквитка.

– Да, подарък. Донесе малка черна кутия с огромна червена панделка.

– И за кого беше този подарък?

Фредерик ме изгледа с интерес.

– Каза, че е за теб.

Водата завря и чайникът прониза въздуха като банши. За момент между нас остана крехка тишина. Той свали чайника от огъня и приготви чая.

– Отвори ли го? – попитах, когато Фредерик донесе чая.

– Не, пазих го. – Подаде ми чаша. – Ще ида да го донеса.

И излезе от стаята.

Отвън една проскубана бяла стара котка се излежаваше в билковата градина; имаше очи зелени и дълбоки като на демон. Почесваше се лениво под розмарина. Аз отпих от чая и се замислих за още една бисквита.

Фред се върна с кутията, която беше облицована в гладко черно кадифе и украсена с голяма червена панделка, както я беше описал. Остави я на масата.