![Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/7/mechove-v-leda-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Димитров Иван, Мирчев Василь
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Магии, битки, приключения, подвизи, предателства – всичко това ви очаква на страниците на Мечове в леда!
Съдържание Предговор – Александър Драганов (предговор) – стр.4 Сказания за Ледената Планина – Александър Драганов – стр.6 Лихварят – Александър Драганов – стр.37 Кулата в Леденото Езеро – Бранимир Събев – стр.77 Златният Вълк – Васил Мирчев – стр.111 Пратка от Египет – Иван Димитров – стр.130 Сянката на Магьосника – Станьо Желев – стр.161 Подменена Приказка – Яна Маркова – стр.193
Дълбоко в пещерата и следван от вълците, той достигна до трона. Голям, златен трон, на който преходният дух във форма на вълк се изкачи и се сля с него. „Счупи печата и освободи душата ми.“ Премалял, Гарет постави ръката си на печата — вълча глава, инкрустирана в облегалката. Стисна и тя се счупи, след което изригна светлина, която изгони болката и страха.
През дъските на стаичката нахлу тънка светлина. Будика се пробуди и осъзна, че вижда малките лъчи на слънцето, проникващи през цепнатините. Огледа се наоколо и установи, че около нея е пълно с книги и странни предмети. Книгите подозрително приличаха на тази, която тя откри сред вещите на баба си. Преди да започне да си задава въпроси, вратата на тайника се отвори и тя видя Рандал. Той я погледна замислено, след което подчерта:
— Все неща, който клиентите ми трябваше да оставят в бягството си.
Будика бавно изкачи стълбите и се озова в салона, където цареше хаос. По земята се търкаляха празни кани от вино, обърнати маси и парчета храна.
— Не магията, а пиенето трябва да им забранят на тия говеда — ядосано изръмжа Рандал.
— Какво стана? — запита стресирано Будика.
— Не е ли очевидно? — озъби се Рандал. — Не те откриха и на сутринта си тръгнаха с надеждата да те открият.
— О! — сепна се Будика и седна на едно столче. — Сега какво?
Настъпи неловко мълчание. Рандал се усмихваше зловещо и Будика потрепери.
— Защо си мислиш, че те докарах тук? В тая хижа, а?
— Заради бурята — искаше й се да вярва на това. — Щеше да ни убие…
— Спри да се правиш на тъпа — изсъска Рандал и се надвеси над нея. — Бурята бе безобидна. Ти имаш силна магия у себе си, но неосъзната.
— Какво имаш предвид? — Будика понечи да се изправи, но Рандал я бутна обратно на стола.
— Времето е на моя страна. Отървах се от досадния ти приятел, а инквизицията ме подмина. Какво си мислиш, че следва оттук насетне…
Каквото и да следваше, Будика реши, че може би е по-добре да бъде убита от инквизицията, отколкото да бъде насилена от някакъв луд. Тя скочи, изблъска Рандал и хукна към вратата.
Не откриха и следа от анатемите — Инквизиторът беснееше. Но вместо това планината им бе сервирала неприятна среща с човекоядец, които уби кучето им плюс два заледени трупа на доброволци, най-вероятно убити от анатемите. Слънцето грееше весело, което още повече лазеше по нервите на мрачния църковен служител.
Капитанът постави ръка на рамото му.
— По-добре да се махаме от планината. Въртим се в омагьосан кръг.
Готов да нанесе юмрук в наглата му мутра, Инквизиторът изведнъж се сети нещо. „Омагьосан кръг!“ Да, точно така! Спомни си, че бе забелязал големия начертан кръг в салона на хижата, но бе прекалено помпозен, за да направи връзката. С такива кръгове анатемите призоваваха гнусната си магия.
Траперът укриваше анатеми.
— Връщаме се в хижата, капитане — отвърна той и отмести ръката на капитана от рамото си. — И се молете на нашия Отец да нямате нищо общо с укриването на анатеми, защото жив ще ви сваря.
Будика се съвзе и почувства пулсираща болка в главата си. В този момент си спомни как бе на една крачка да излезе от хижата, когато невидима сила затръшна вратата и тя се блъсна в нея. След това се стовари на земята и светът изчезна в червено петно от болка, придружено от смеха на Рандал.
Опита се да стане, но почувства силното стягане на въже. Беше завързана, и то сериозно — колкото повече се опитваше да мърда, толкова повече въжетата се стягаха около нея и й причиняваха болка. Шокът бе още по-голям щом разбра, че е полугола и цялата изрисувана със странни символи. Стоеше в центъра на кръга в салона, а Рандал бе коленичил пред нея и я гледаше втренчено.
— Изрод! — извика Будика.
— Загубих магията си преди години. За да не умра в болка, трябва да жертвам хора, владеещи магията.
— Ти стоиш зад всичко! Ти си подхвърлил книгите в дома ми, наблюдавал си ме, знаел си за мен!
— Да — кимна тъжно Рандал. — Преди да открия магията бях актьор, знам как да лъжа хората и да разигравам сцени. Но после станах магьосник и изгубих себе си във войните, когато църквата взе властта.
— Какво ще правиш с мен?