![Пурпурно небе [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/8/purpurno-nebe-bg-download.jpg)
Пурпурно небе [bg]
- Автор: Розенберг Джоэл
- Серия: Пазители на скритите проходи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пурпурно небе [bg]». Краткое содержание книги:
Върколак дебне в оживен град в Средния Запад. В непозната вселена на другия край на космически портал, древните богове се подготвят да се противопоставят на идването на Вречения войн.
Всички се стремят да се сдобият със седемте магически скъпоценни камъка.
Седем ключа към властта.
Седем повика за война.
— Сигурен ли си, че това е разумно? — обърна се Шърв към Хоузи.
— Не. Сигурен съм в много малко неща — отвърна Хоузи. — Увереността е предимство на младостта, а аз със сигурност вече не съм млад.
— Защо го правиш тогава?
Високият мъж мълча дълго.
— Защото може и да съм от полза. А напоследък на никого не съм от полза.
— Стига, Хоузи, всичко е наред.
Хоузи тъжно поклати глава.
— Не. Имаше време, когато можех да заведа Иън там, където трябва, но то отдавна отмина. В много отношения това е добре. Не е хубаво, че съм загубил силата си, но поне ще се чувствам по-удобно и по-спокоен. — Той сви рамене, или поне на Боб Шърв му се стори, че свива рамене — парката му бе прекалено широка за слабото тяло и висеше доста свободно. — Освен това, нямам кой знае какъв избор. Обещах на дядото на Тори да се грижа за Карин и Тори, а и… — Той отново поклати глава. — Само че не виждам как мога да го направя, ако остана тук или отида в града.
— А ти винаги спазваш обещанията си.
Хоузи кимна.
— Винаги. Затова давам обещания изключително рядко.
— Ясно. — Ако някой друг твърдеше, че винаги спазва обещанията си, това би накарало Шърв да им се изсмее, дори любезността не би могла да поспре.
Само че Шърв не се съмняваше в черния мъж. Желанието, с което Хоузи помагаше на хората в града, бе станало пословично, носеха се легенди, както и за категоричните му откази да обещае каквото и да е. О, да, тук имаше и още нещо. В стъпките на Хоузи личеше енергия, която Шърв не бе забелязвал никога преди, която докторът смяташе, че едва ли някой е виждал от векове — а за колко векове ставаше дума, никой не би могъл да познае; Шърв дори се съмняваше, че знае да брои до толкова. Хоузи прехвърли раницата на гръб и с бърза крачка се отправи към дупката, без да се обръща назад, без да се колебае и спира дори за секунда, а след това пристъпи в тъмата и изчезна от погледа му.
Шърв остана, където беше, продължи да дими с пурата и да се чуди. По дяволите, самият той изгаряше от желание да последва Хоузи просто за да разбере какво става.
О, не, това не бе никак разумно. Е, нямаше да го направи, защото отдавна вече не бе дете, нито пък защото пристъпите на ангина бяха зачестили напоследък.
Предстоеше му работа, а истината бе, че той обичаше работата си.
През повечето време я обичаше истински. С всяка година ставаше все по-трудно, но не можеш да си позволиш старостта да те повали. Единственият начин да се държиш стегнато бе да отстояваш с борба и усилие всеки сантиметър от пътя, който ти предстоеше.
Той продължи да пухти с пурата още малко, а сетне отиде до вратата на Карин. Прозорецът й бе замръзнал, но след секунда се отвори.
— Той ще се справи — каза й той.
Тя веднага се усмихна, но по очите й личеше, че се страхува.
— Притеснявам се за него… за всички.
— Мъжете са родени да си търсят неприятностите и затова понякога припламват искри — каза той. — А за кой него ставаше въпрос — за Тори, за Ториан или за Хоузи… или може би за Иън?
Устата й помръдна беззвучно, а сетне тя заговори:
— За всички. Този път си мислех за Хоузи. — Стисна устни. — Не се притеснявам за Ториан, нито за Тори, поне в момента. Не смятам, че на този свят се е родило Чедото, което да се изправи пред моя Ториан и да го победи, и ако тези… тези неща не ме отвращаваха толкова много, щях да ги съжалявам.
„Изкуствената смелост много ти отива, Карин“, помисли си той.
Далечната болка се премести от гърдите към рамото и стана по-остра. Той поглади джоба, където държеше таблетките с нитроглицерин.
— Ще се видим по-късно, Карин. — Обърна се без повече приказки и отвори шишенцето, без дори да го вади от джоба си. Прекалено често му се случваше да повтаря това движение напоследък. Когато най-сетне се върна в колата си и седна, таблетката вече бе под езика му и той остана неподвижен няколко минути, докато вкусът й най-сетне прогони болката от гърдите му.
Така вече беше по-добре.
Боб Шърв продължи да дими с пурата, включи на скорост и подкара обратно към града.