![Пурпурно небе [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/8/purpurno-nebe-bg-download.jpg)
Пурпурно небе [bg]
- Автор: Розенберг Джоэл
- Серия: Пазители на скритите проходи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пурпурно небе [bg]». Краткое содержание книги:
Върколак дебне в оживен град в Средния Запад. В непозната вселена на другия край на космически портал, древните богове се подготвят да се противопоставят на идването на Вречения войн.
Всички се стремят да се сдобият със седемте магически скъпоценни камъка.
Седем ключа към властта.
Седем повика за война.
Били погледна първо нея, а след това отново обърна очи към него.
— Добре — каза тихо той. Остави чашата на подноса и се отпусна на стола си. — С какво мога да помогна? — Държанието на зевзек изчезна без следа. Доколко ли това бе поза и шеговита подигравка и доколко това бе истинският Били?
Били щеше винаги да си остане Били, но…
Едно време… Джеф си спомни как двамата с Били тичаха през гората, а шестгодишният Тори се опитваше да ги настигне, докато те пренасяха невероятно тежкия Дейви Йохансон и им се струваше, че са изминали много километри, защото той бе паднал от едно дърво, докато си строяха укрепление, и си сряза цялото бедро от капачката на коляното нагоре. Другите момчета — по дяволите, дори не успя да се сети кои бяха те, не че имаше някакво значение — другите стояха като истукани, но Били бе стиснал дясната китка на Джеф с лявата си ръка и двамата отнесоха Дейви в града на нещо като седалка, образувана от четирите им ръце.
Били можеше да се държи както си иска в града, но тогава, колкото и задъхани да бяха, той не спря да бърбори, за да ги разсейва, въпреки че нито за секунда не откъсна очи от напоената с кръв превръзка, която бе успяла да намали шуртящата кръв до леко прокапване, а и нито за секунда не забави Джеф, а ето че сега Джеф се почувства засрамен, че от поне десет години не се е сещал за този случай.
Добре, Били.
— Да — каза тихо Джеф, — има нещо, с което можеш да помогнеш. Мисля, че двамата с Ториан Торсен ще трябва да отседнем някъде за ден-два.
Не, как Торсен; какви ги говореше?
Много добре знаеше каква е работата. Чувстваше се неловко около Били и предпочиташе да има още някой, за да не остават двамата сами, но не и човек като Торсен, чиято миризма Чедата веднага щяха да подушат и да стане страшно.
— Не — каза той и веднага се поправи. — Торсен няма да идва. Той ще остане у Маги; само за мен става въпрос. Стига да не те притеснявам.
— Няма никакъв проблем, Джеф. Знаеш, че няма никакъв проблем — каза Били и сви рамене този път съвсем естествено. — Моята къща е и твоя къща, разбира се — каза той, а движението на ръката му бе доста театрално.
Глава 8
Болки в гърдите
Док Шърв натисна спирачките на голямата си кола и дочу приятното скърцане на заледения сняг под гумите. Мина доста време, преди Чък Халворсен, нарамил пушката като на боен поход, да се покаже от навеса. Отстъпи бързо, когато Док му махна, за да го успокои.
— Радвам се, че е буден — каза саркастично Шърв.
Иън поклати глава.
— Той не е тук, за да внимава за коли.
— Правилно.
Иън посегна да отвори вратата, но Шърв положи ръка на рамото му и го спря.
— Първо си допий кафето — каза Шърв и посочи пластмасовата чашка, останала на стойката на таблото. — Нали не бързаш чак толкова много?
Иън не обърна внимание на въпроса, но отпи от кафето.
Истината е, че нямаше представа дали да бърза или не. Тъкмо това го притесняваше. Незнанието не бе повод за задоволство, то го плашеше повече, отколкото трябваше.
— Струва ми се, че кафето е много повече навлязло в местните обичаи и нрави дори от лютеранството — отбеляза Иън.
Зъбите на Шърв бяха учудващо бели, когато се усмихна при тази забележка, с изключение на едно кафеникаво петно, което Иън предположи, че е получено от пушенето на пури.
— Самата истина. Дали ще ходиш на църква или не, си е твой проблем. Само че, ако не пиеш кафе, хората ще те сметнат за смахнат.
— То аз съм си смахнат — каза Иън. — Само че ти вече си ми свикнал. — Отпи нова малка глътка от горещата кафява течност.
На задната седалка, Валин отпиваше от своята чаша с шумно сърбане, а когато Док Шърв подаде термоса на джуджето, той си сипа отново. Човек никога не знае дали кафето ще му хареса, преди да го е опитал, а на Валин черното кафе допадна още с първата глътка, въпреки че Иън винаги бе смятал, че това е вкус, който се придобива постепенно.
Като дете, преди да се качат в колата, за да тръгнат нанякъде, Иън винаги внимаваше да не пие много, за да не му се налага след това да ходи до тоалетната. Ако си жаден, докато пътувате, това си е твой проблем, а и по-късно ще можеш да пиеш до насита. Ако обаче се наложеше да отидеш до тоалетната, малко след като сте потеглили, това бе класирано на едно от първите места в списъка на Бенджамин Силвърстайн за грехове, които заслужават наказание. Но пък, от друга страна, и дишането бе в началото на същия този списък, създаден от баща му.