Пурпурно небе [bg]

— Ами? Ти сериозно ли говориш? — Иън се насили да се усмихне. — И да рискувам да си изпусна нервите?

По лицето на Док Шърв можеше да се изпише още по-скептично изражение, но ако веждата му се бе извила по-високо, сигурно щеше да се откъсне.

— Ти? — Шърв изсумтя толкова силно, че от носа му изскочи нещо и се закачи на ръкава. Всеки друг би се притеснил от подобна случка, но Шърв просто се избърса с хартиена кърпичка. — Как ли пък не.

Известно време помълча, а след това продължи:

— Да се пазиш, нали!

— Какво казва височайшият, Иън Среброкаменни? — застърга гласът на Валин от задната седалка. — Да не би да обяснява каква неземна привилегия е за него да му бъде позволено да подкара сам металната карета?

— Той, ъъъ, все още не е стигнал до този въпрос — отвърна Иън и усети, че Валин му е говорил на берсмолски, а пък той е продължил разговора на английски. — Височайшият все още не е открил подходящ момент, за да заговори по този въпрос — отвърна на берсмолски той.

Валин изръмжа скептично.

— Според мен възможности имаше много.

По изражението на Шърв личеше, че е любопитен. Само че на Иън точно сега не му се обясняваше.

— До скоро, Док. Благодаря ти, че ме докара.

— Моля.

Той все още пазеше рамото си и затова отвори вратата много внимателно, слезе и отключи задната врата, преди още Валин да е посегнал.

Навън беше студено, но след малко нямаше да има нужда от парката си, затова бързо я съблече и си сложи кожено яке, което си купи от магазин за втора ръка в Гранд Форкс. С това яке, където и да се намираше, щеше да се впише добре в околната среда, което бе много добре, но той го обличаше главно защото бе удобно и защото му харесваше.

Извади Убиеца на гиганти с ножницата от сака и го прехвърли през рамо, а след това пое и раницата за широките презрамки. Направи крачка към дупката, надникна вътре и пусна раницата, без много да му мисли. Карин Торсен му бе помогнала да събере необходимите неща, а тя определено знаеше какво прави; нищо нямаше да се счупи, дори и при по-силен удар. След това забърза обратно към колата, за да вземе и другите раници и дълъг бастун.

Двете раници и бастунът последваха първата, вече някъде в дупката.

Дойде ред на Иън. Док Шърв и момчетата на Хансен бяха завързали края на едно въже, дебело пет сантиметра, за теглича на колата на Док. Иън много пазеше раненото си рамо и внимателно се захвана със здравата ръка, пристъпи над ръба и внимателно се спусна надолу по въжето към дъното. Побутна раниците към тунела, а когато се обърна, за да вземе бастуна, забеляза, че Валин е застанал зад него, леко разтреперан.