Пурпурно небе [bg]

— Сребровръхи, а? — каза Били.

— Разбира се — излъга веднага Джеф.

Не, това не бяха сребровръхите на „Уинчестър“. Сребровръхите на „Уинчестър“ бяха великолепни и доста от познатите ловци на Джеф, дори и да не си ги купуваха редовно, ги предпочитаха, но в Нощта на Чедата Джеф стана свидетел как нито един обикновен куршум, колкото и качествен да бе, не успя да порази Чедата, а само ги бавеше за секунда-две.

Сегашните му куршуми бяха сребърни. Беше ги отлял Ториан Торсен на новата матрица в мазето си.

„Я чакай малко“.

— Мислех, че не разбираш нищо от оръжия.

— Ами… — Били сви рамене. — Налага се да проявиш достатъчно здрав разум и далновидност и да научиш от всичко по малко. — Усмивката му бе широка, но в никакъв случай, подигравателна или обидна. — Виж, аз съм много внимателен, но въпреки това ми се иска да знам от всичко по малко.

— И винаги си искал да си на една крачка пред приятелите си.

— Приятели ли? — Усмивката на Били не се промени. — Обичам да съм на крачка пред всички. Поне преди беше така. След време, това ти става навик — каза той с приятен и весел глас. — Хич не си въобразявай, че можеш да ме промениш. — Той сведе поглед към ролекса на китката си. Как бе възможно Били да си позволи „Ролекс“? — Ако обаче продължавам да си бъбря с теб, въпреки че ми е особено приятно, скоро ще се появи дупка във въздуха на мястото, където трябва да се яви най-добрият сервитьор в града и много от хората, на много от масите, ще се чудят на висок глас каква точно е тази сурова маринована риба; няма да им е ясно какво представляват мидите в лимонов сос и защо са поръсени точно с черен пипер; как така арпаджикът е задушен в карамел, защо мексиканският сос е с чесън и зехтин без холестерол, но с кориандър и на какво точно се добавя кимион. Но ти, разбира се, знаеш всичко това — каза той, свали сивото вълнено палто от закачалката и се облече.

Потупа забързано джоба и чу подрънкването на ключовете, отвори входната врата, но се поколеба, затвори я и се обърна към Джеф.

— Не е нужно да знам повече от това, което ми каза — започна той, а небрежните весели нотки в гласа му изчезнаха на мига и той се наведе да се обуе. — Ако обаче има нещо, което би искал да ми кажеш, или което се налага да ми кажеш, тогава… — Усмивката му отново се върна. — Знаеш къде живея, нали?

Този път излезе и затвори вратата.