На крачка от гроба [bg]

Изгледах ги и двамата. Сякаш всеки миг щяха да зарежат словесната престрелка и да се хванат за гърлата.

Логан се приведе над бара и почука по ръба на забравената ми чаша. Явно и той бе доловил зловещото излъчване.

— Не тук, господа. Знаете правилата.

Хенеси погледна към Логан и весело му махна с ръка.

— Да, знам. Досадни правила, ала гостът трябва да се съобразява с правилата на домакина.

— Стига сладки приказки — рязко рече Боунс. — Не ти подхожда. Това е моят стол и тя е моята дама, така че се разкарай.

— Извинявай. — С идеално имитирана ярост се изправих и застанах с лице към Боунс. — Не знам как си свикнал да говориш с другите момичета, но няма да позволя за мен да се говори в трето лице, сякаш ме няма! Не ме притежаваш, това е първата ни среща. А и нямаше да изляза с теб, ако не ме молеше непрестанно. — Сподавих усмивката си, когато Боунс пребледня от възмущение заради думите ми. — Срещата ни приключи. Ще си повикам такси. Междувременно можеш да вървиш по дяволите.

Хенеси се разсмя.

— Чу дамата. Знаеш правилата. Тук се допускат само желани придружители, а тя явно не те желае. Както и дамата каза, върви по дяволите.

Боунс прие думите му с едва прикрит гняв.

— Да се държим като мъже. Защо не излезем отвън и не уредим това, само ти и аз? Отдавна трябваше да го направим.

Очите на Хенеси засияха.

— О, ще го уредим, помни ми думите. Не сега, но скоро. Прекалено дълго време си пъха носа, където не ти е работа.

„Това пък какво значеше?“, запитах се аз. По-късно трябваше да попитам.

— О-ох-х, направо се изпуснах в гащите — подигра го Боунс. — Друг път, на друго място. Нямам търпение.

С тези последни думи той си тръгна.

Преструвайки се на потресена, аз грабнах чантата си и започнах да хвърлям пари на бара.

Хенеси ме спря настоятелно, докосвайки ръката ми.

— Моля те, остани и пийни с мен. Чувствам се виновен за станалото, но съм длъжен да ти кажа, че е за добро. Той е един жесток мъж.

Уж неохотно седнах обратно на стола си.

— Добре, едно питие. Може би и без това съм ти длъжница, задето ме отърва от тази отрепка. Между другото, казвам се Кат. Боунс забрави да ни представи. — Усмихнах се неуверено, за да подсиля ефекта.

Той целуна ръката ми.

— Истинско удоволствие е за мен, Кат.

Хенеси ме придума отново да си поръчам алкохол и така аз отново си викнах джин с тоник. След още три такива питиета го помолих да ме извини, за да посетя дамската тоалетна, и го оставих на бара. Онова замайване все още не ме напускаше. Всичко около мен изглеждаше леко променено, почти размазано. Време беше да се върна към безалкохолното.

Тоалетната се намираше в другия край на клуба и когато излизах от нея, зърнах Боунс на терасата. Бе обърнат с гръб към стъклената стена, която ни разделяше. Исках да му разкажа подробностите, сега, когато ми се бе отворила възможност, затова забързах и си проправих път сред множеството, докато не стигнах вратата, извеждаща на балкона.