![Синовете на Спарта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/8/sinovete-na-sparta-bg-download.jpg)
Синовете на Спарта [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-877-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Синовете на Спарта [bg]». Краткое содержание книги:
Кир гледаше как Клеарх търпи удар след удар. Камшикът бе от десетина ремъка. Всеки удар разкъсваше кожата на линии, които се кръстосваха и образуваха белещи се ромбове, под които се показваше плът. Спартанецът продължаваше да държи ръце на оградата и Кир го видя как в един момент я стиска с все сили. След това издиша и отпусна хватката си; стоеше с леко подгънати крака.
Трудно беше да прецени ритъма на бичуването. Ако камшикът удареше, докато Клеарх поемаше дъх, ударът му изкарваше въздуха. Кир виждаше, че спартанецът се опитва да нагласи дишането си така, че ударите да попадат между вдишванията, но персиецът с камшика беше майстор в работата и ударите бяха неравномерни. Неведнъж той спираше сякаш за цяла вечност, за да прекара пръсти през ремъците и да ги разплете.
Когато преброи до трийсет, Кир видя, че спартанецът е плувнал в пот и мускулестото му тяло лъщи. Ремъците на камшика разпръскваха кръвта му и той беше заобиколен от ореол от червени петънца. Мнозина от околните зрители бяха опръскани с капки кръв. Една млада жена погледна една капка на пръста си с изражение на ужас — но и на удоволствие.
Още два пъти Клеарх трябваше да направи усилие да отпусне хватката си върху дървото, като всеки път го правеше видимо по-трудно от предишния. Не издаде нито звук, ако не се броеше пъшкането, когато камшикът му изкарваше въздуха. Когато четирийсетият удар се стовари върху разкъсаната му плът, тълпата вече гледаше с благоговение. Този ден присъстващите бяха научили нещо за Спарта и от намръщената физиономия на Тисаферн Кир разбираше, че наученото изобщо не се харесва на пратеника на брат му.
Клеарх се обърна към принца с лека усмивка.
— Надявам се кръвта ми да изплати безчестието, господарю. Благодаря за доверието ти в мен и в моите хора. Оказваш ни огромна чест.
— Забравено е — каза Кир, макар и двамата да знаеха, че не е. — Върни се при хората си. Кажи им, че смелостта ти ме е впечатлила.
Спартанският военачалник се отпусна на коляно. Движеше се сковано, докато вземаше дрехите и шлема си от опуления персиец, който ги държеше. Върна се при хората си и всички тръгнаха с маршова стъпка през полето, без да кажат нито дума.
Тисаферн гледаше с кисела физиономия как се отдалечават.
— Питам се дали си заслужават реката от злато, която похарчи за тях — каза той.
— Мисля, че да — отвърна Кир и поклати невярващо глава от онова, на което беше станал свидетел.
— Хм. Уморих се от толкова стоене на слънце. Имам нови търговски предприятия в града, дар от брат ти като награда за дългите години служба. Ще ги посетя утре, преди да се върна при него.
— Като старо семейно куче — отвърна Кир. — Беззъбо, сляпо и със скърцащи стави, но по някакво чудо все още живо.
— О, не е сляпо — каза Тисаферн и се изчерви. — Изобщо не е сляпо.
С голяма показност старецът се просна на земята и изчака неподвижно, докато Кир не му каза да стане. Никой от двамата не изглеждаше доволен от разменените думи, докато се разделяха.
Събралата се тълпа започна да се разпръсква, като си шепнеше.
11
Тисаферн и свитата му влязоха в центъра на града, когато слънцето се издигаше в безоблачното синьо небе. Имаше толкова много тръби, барабани и развети знамена, че сякаш беше дошъл самият цар. Цели квартали на Сарди спряха работа, за да видят големия господар, благоволил да дойде при тях.
Чул възгласите, Кир излезе на балкона на покоите си в двореца. Успя да зърне Тисаферн в далечината малко преди той да изчезне от поглед. Персиецът яздеше сив кон и бе заповядал на робите си да хвърлят сребърни монети на тълпата, а Безсмъртните маршируваха в униформи, по които нямаше никаква следа от битки. Кир стисна зъби и те изскърцаха, докато слагаше ръце на каменния парапет и вдишваше прохладния въздух. Вече не се съмняваше, че го следят шпиони, но въпреки това отиде със слугата си Парвиз до конюшните, където звуците на града и радостните викове на тълпата бяха по-приглушени. Яхна коня си, излезе през портите и с удоволствие зави наляво към казармите в другия край на града, по-далече от Тисаферн.
В тази част на Сарди настроението беше много по-различно. Стражите при портата му направиха път мълчаливо и Кир влезе в почти безмълвния лагер. Само неколцина млади воини се упражняваха на двора, но спряха и го загледаха как слиза от коня. Парвиз долавяше заплахата във въздуха, но се беше заклел да защитава Кир и започна да гледа войнствено като наперен петел, макар че никой от младоците не носеше меча си.