Синовете на Спарта [bg]

— Кой ти е казал това? Да не би да сме направени от камък показваме? Разбира се, че изпитваме болка! Просто не го. Поне не пред враговете ни.

Кир откри, че е доволен, че не го възприемат като враг. Усмихна се и Клеарх се изкиска, макар че после затвори очи. Изглеждаше уморен.

— Паниеа работи цяла нощ по закърпването ми. Надявам се приятелят ти да е останал задоволен.

— Тисаферн не ми е приятел — сериозно каза Кир. — Съмнявам се, че изобщо ми е бил някога. Виж, дойдох да ти благодаря. Не знам дали просто искаше да ме оскърби, или да ми демонстрира новото си положение. Навремето ни беше просто учител, на мен и на брат ми. Сега е довереник на Великия цар. В същото време аз съм низвергнат и ми е позволено да запазя живота и работата си, но нищо друго. Тисаферн искаше да разбера, че везните са се наклонили не в моя полза. Ако ти беше отказал…

Кир погледна към младата жена и видя само мълчалива съсредоточеност. Клеарх забеляза погледа му и поклати глава.

— Паниеа е глуха. Не може да те чуе. Това обаче не й пречи да е много добра с иглата и конеца.

— Мисля, че въпреки това ще й прережа гърлото — каза Кир и извади ножа си.

Младата жена не реагира и Кир прибра ножа. Клеарх повдигна вежди и Кир въздъхна, отиде да затвори вратата и седна на един стол.

— Ти ми спечели няколко дни, Клеарх. Не мисля обаче, че разполагаме с годината, която искаше. Тисаферн заминава утре — и не знам какво ще докладва.

— Уреди да падне от балкона си — предложи Клеарх.

— Той вече е изпратил доклади по птици, донесени от Персеполис. При тези разстояния никой не може да каже дали ще стигнат до целта си. Не мога обаче и да съм сигурен, че няма да стигнат. Така или иначе, не знам как ще реагира брат ми, докато Тисаферн не се върне при него. Поради лични причини много ми се иска да видя как старият глупак пада от голяма височина, но се нуждая дори от трите месеца, които ще са му необходими да се върне в… — Усети се и млъкна. Сърцето на империята не беше познато на запад и трябваше да положи усилие да спомене столицата на брат си пред чужденец. — В Персеполис. Трябва да съм благодарен, че не е млад. Ще пътува бавно по Царския път.

Жената потупа Клеарх по рамото и му показа със знаци, че трябва да легне по корем. Кир я гледаше как излива червено вино върху шевовете и почиства засъхналата кръв. После взе парче плат и го наложи върху черните линии, след което потупа Клеарх като любимо куче. Той й се усмихна и Кир се запита дали двамата не са любовници. Знаеше, че спартанците са отворени за такива неща и познават поне няколко вида любов. В това отношение те силно се различаваха от персите с всички техни забрани, които Кир беше възприел заедно с майчиното си мляко.