![Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/2/otvlichaneto-na-genievra-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
— Добре — заявил Ланселот, — най-напред трябва да се съгласите, че госпожа кралицата е най-съвършената от всички дами на земята.
Другият му обещал, защото разбрал, че е принуден, независимо дали го иска или не.
— Трябва да сторите и още нещо.
— Какво е то?
— Да отидете в двора на крал Артур и да поискате извинение от госпожа кралицата заради непочтените думи, които изрекохте по неин адрес. Ако попита кой ви изпраща, кажете й, че е един рицар, който й принадлежи. И занапред избягвайте да разпространявате подли слова за толкова благородна дама, тъй като няма да спечелите нищо добро. Ала преди да тръгнете, бих искал да узная името ви.
Другият му отговорил, че се казва Маргондър от Черния замък.
— И накъде се бяхте запътили?
— В действителност отивах на един турнир, който ще се проведе утре на края на тази гора.
— Между кои противници?
— Бога ми, рицарите от Замъка на дамите са предизвикали тези от Замъка на девиците. Утре ще се съберат множество рицари и затова ще тръгвам, без да се бавя повече, но преди да се разделим, бих искал да знам кой сте.
— Попитайте госпожа кралицата за това, тя ще ви каже — отговорил Ланселот.
Щом видял, че няма да научи нищо повече, другият се отдалечил. От своя страна Ланселот продължил и стигнал до широк, настлан с камъни път. Докато яздел, настигнал един оръженосец, който водел пред себе си рицар на голям пъстър кон. Когато ги приближил, поздравил оръженосеца, а той отвърнал през сълзи:
— Бог да ви благослови!
— Приятелю — попитал Ланселот, — кой е ранил този рицар?
— Сеньор, това бе рицарят от Плесие.
— Поради каква причина?
— Сеньор, защото каза, че е рицар на кралица Гениевра. Това беше единственото му престъпление.
— Как се казва?
— Сеньор, името му е Додинел Кръвника, брат на херцога на Кларанс.
След този отговор Ланселот бил обхванат от ярост, защото добре познавал Додинел. Попитал оръженосеца от коя страна е Плесие.
— Сеньор, на много по-малко от половин левга разстояние. Това е пътят, който ще ви отведе право при него, ако желаете да идете там.
24. Рицарят от шатрата
Щом разбрал това, Ланселот решил да не чака повече и се върнал обратно с бърз ход. След известно разстояние попаднал на много красива и внушителна кула, разположена насред блато. На поляна пред кулата били опънати четири красиви и богато украсени шатри. Докато ги приближавал, Ланселот видял от тях да се задава рицар в доспехи, който го попитал как се казва.
— Аз съм от двора на крал Артур — отвърнал Ланселот.
— Ако сте от рицарите на кралица Гениевра — казал му другият, — пазете се, защото мир от мен няма да видите.
Ланселот заявил, че е рицар на кралицата, където и да е.
— Много добре, тогава ще трябва да се биете срещу мен и срещу всички тези, които са в шатрите.
— Как така? — попитал Ланселот. — Нима мразите госпожа кралицата?
— Да, повече от всеки друг на света. От ненавист към нея убивам всички, които се обявяват за нейни рицари, след като ги победя.
— Бога ми, ако съм жив, тази омраза ще ви струва живота. Не отмъстя ли на враговете на моята господарка както мога, предаността ми към нея ще бъде недостатъчна.
— Хайде, отмъстете за нея тогава, защото я мразя и се опитвам да й навредя възможно най-много.
— Щом е така, пазете се от мен, предизвиквам ви.
— Аз също — казал другият.
25. Ланселот разгромява последователно рицаря от шатрата и десетте му другари
Веднага след това те насочили конете си един срещу друг и взаимно си нанесли силни удари с копията, като пробили и разцепили щитовете си. Рицарят ударил Ланселот и разделил щита му на две, но ризницата била толкова здрава, че не успял да разкъса нито бримка и копието му се пръснало на парчета. Ланселот пък го блъснал толкова безмилостно, че забил острото си желязо през щита и ризницата му. Съборил го мъртъв на земята и насочил към него окървавеното си оръжие. Тогава от шатрите изскочили около десет рицари в доспехи, с щит на шията и копие в ръка. Щом Ланселот ги видял да приближават, обърнал натам коня си и тялом, и духом, с цялата си решителност насочил към тях окървавеното си копие. Първият, който го срещнал, счупил своето в щита му. Ланселот му нанесъл такъв удар, че го изтласкал от седлото и минал отгоре му със своя кон. Другият бил с изпотрошени кости и припаднал от болка. Ланселот продължил своя устрем, като съборил още един на земята, и при това падане счупил копието си. Тогава извадил меча и се спуснал към всички останали, както и те към него, но не за да го атакуват заедно, а един по един. Обичаите по това време забранявали трима или четирима рицари да се бият едновременно срещу един противник, но имали право да го нападат последователно79. Именно така започнали битката и Ланселот ги атакувал с меч в ръка. Ударил първия, когото застигнал, като използвал максимално силите си и му разцепил шлема и желязната шапчица. Забил оръжието си чак до мозъка му и другият, усетил прегръдката на смъртта, паднал на земята. Ланселот се хвърлил сред другите, изпотрошил на парчета щитовете и шлемовете им, счупил бримките на ризниците им по ръцете и рамената. Разделял ги и ги разпръсвал с меча си, като помитал всичко с лекота, толкова бързо и толкова ловко, че ранявал противниците си така, както никога преди. Храбростта му правела чудеса, от които всички останали поразени. Те разбрали, че дори вкупом не могат да сломят неговата съпротива. Ланселот им се противопоставял дълго, без да бъде сериозно притиснат. Тогава от кулата се задал едър рицар в черни доспехи на силен, буен кон, който пристигнал шеметно на мястото на битката. Когато видял, че тези от шатрите не са в състояние да се справят с рицаря, накарал ги да се отдръпнат, като ги обсипал с хули и проклятия. Те се отдалечили веднага щом техният господар им заповядал. Когато Ланселот се оказал сам срещу рицаря, последният се обърнал към него:
79
В рицарските романи въпросното правило се споменава често, но се оказва по-скоро престъпвано, отколкото спазвано.