Плясъкът на крилете му [bg]

— Искам да разбера веднага, щом чуеш нещо.

— Разбира се, Ваше светейшество.

Това беше отпращане, но Гил не помръдна. По време на целия разговор Боско не бе откъснал очи от голямата карта на Оста, разстлана върху една от четирите грамадни маси в стаята.

— Не се ли безпокоите, че той ще издаде плана ви за атака срещу Оста през Арнхемланд?

— Докато е далеч оттук, Кейл е само трън в собствения си задник. Може да го изкрещи насред Къркгейт в пазарен ден и никой няма да го изслуша — най-малкото пък Икард или онзи клоун Зог. Има ли нещо друго?

— Да, Ваше светейшество. Краят на света. Има проблеми.

При тези думи Боско се засмя.

— Да не си очаквал да докараш апокалипсиса без такива?

— Има непредвидени проблеми. — Напоследък на Гил му бе трудно да не се дразни от своя папа.

— Да?

— Изселването на жителите от анексираните територии поглъща повече провизии и материали, отколкото можем да осигурим. Има твърде много хора за местене на запад и недостатъчно храна и транспорт, за да свършим работата, без да вземем тези запаси от войската си. Трябва да забавим едното или другото.

— Ще си помисля. Друго?

— Бързица дойде при мен. — Бързица беше човек с талант — направо гений — в областта на масовите убийства. Той отговаряше за транспортирането на пленниците на запад и за започване на процеса по премахването на най-голямата грешка на Бога. — Имал проблеми с екзекуторите си.

— Той получи неограничен достъп до всички подходящи хора във войската. Ясно заявих, че той има предимство.

— Направих всичко, което поискахте — заяви още по-раздразненият Гил.

— Тогава какъв е проблемът?

— Прекалено много екзекутори се разболяват — имам предвид, в главата.

— Той знае колко важно е това. Защо не е казал нищо досега?

— Повечето от тях са пристъпили към изпълнение на задълженията си едва преди три месеца. Оказва се, че убийството на две хиляди души седмично започва да се отразява на човек, след няколко месеца. Близо половината от хората му не са в състояние да продължат. Не е толкова трудно за разбиране. Ето, аз знам, че е необходимо, но не бих искал да го върша. Това е положението.

Боско отиде до прозореца. След малко се обърна пак към Гил.

— Знаеш ли, гордея се с тях, клетите ми труженици. Като си помисля какво сме длъжни да сторим, ми премалява от ужас. Да изтърпиш това, което трябва да изтърпят те, и да си останеш свестен човек — ясно каква духовна сила е нужна. Той тук ли е още?