В здрача на вторник [bg]

— Тя е била само на девет, Джоана.

— Моята по-голяма сестра! Всички те са ме предали и сега им е трудно да го приемат. — Джоана хвърли фаса при купчината в пепелника. — Но аз им прощавам.

— Прощаваш им?

— Ами да.

Фрида се помъчи да се съсредоточи върху онова, за което бе дошла.

— Когато Дийн умря — започна тя, — ти изненада ли се, че той се самоуби?

Погледът на Джоана се стрелна към Джанин, а после обратно към Фрида.

— С това показа, че ме е обичал и е осъзнал, че се е отнасял зле с мен. Някакъв последен проблясък, знак, че в него е заговорило човешкото. Аз така го възприемам.

Край ушите на Фрида прелитаха откъси от книгата, фрази за силен вътрешен заряд, зло, добро, оцеляване, жертви. Тя се стегна вътрешно.

— Значи не си помисли, че е нетипично за него?

Джоана се втренчи в нея, най-накрая беше излязла от сценария. Повдигна раменете си и каза глухо:

— Беше достигнал до ръба.

— Виждала ли си се с Алън? — попита Фрида.

— Кой е той?

— Братът на Дийн, близнакът му.

— И защо трябва да се виждам с него?

— Значи не сте се виждали нито веднъж?

— He.

— A c Джун, майката на Дийн?

На лицето на Джоана се изписа леко раздразнение.

— Тя е с деменция. Няма да ме познае, дори и да отида да я видя, което и без това не бих направила. — Тя помълча, после отново се върна към сценария. — Проклятието, което застига поколенията — изрече Джоана с патос. — Между другото, ще ме дават по телевизията. Рик го е уредил. А следващата седмица историята ми ще се появи във вестника.

— Ще бъде отпечатана в четири поредни броя — каза възторжено Джанин. — И вие трябва да я прочетете. „Една невинна душа в Ада“. Няма да повярвате, че някои от нещата в книгата са се случили.

— Може и да повярвам.

— А аз не искам да ви виждам повече — каза Джоана. — Не ми харесва начинът, по който ме гледате.