Дългият път към дома [bg]

Мирна наблюдаваше как съселяните й разхождат кучетата си по селския площад. Хората си бъбреха и разменяха любезности.

После погледът й пое нагоре по черния път, който водеше извън Трите бора, и се спря на границата — пейката, от която се откриваше гледка към селото. Там, както всяка сутрин, седеше Дрман с книга в ръка. Дори от такова разстояние се виждаше, че книжката е много малка. Всяка сутрин едрият мъж сядаше на пейката и четеше, после затваряше книгата и оставаше просто загледан и замислен.

Мирна Ландерс се чудеше какво ли чете. И за какво ли си мисли.

Арман я посещаваше като пациент веднъж седмично, но в пито един от терапевтичните им сеанси не бе споменавал за тази книга. А Мирна не бе попитала, защото предпочиташе той да повдигне темата. И това щеше да се случи. Когато дойдеше правилният момент.

И бездруго имаха много теми за разговор. Раните от миналото. Видими и невидими. Ударите, нанесени на ума, тялото и душата му. Оздравяваха бавно. Но раните, от които най-много го болеше, дори не бяха негови.

— Ти не си отговорен за живота на Жан Ги, Арман — казваше му Мирна. Отново и отново. И той си тръгваше, като кимаше и й благодареше. И разбираше.

До следващия сеанс, когато Арман признаваше, че страхът се е завърнал:

— Ами ако отново се пропие? Или започне да използва опиати? — питаше той.

— Ами ако го направи? — отговаряше с въпрос Мирна и се вглеждаше в разтревожените му очи. — Двамата с Ани ще трябва сами да се оправят. Той ходи на рехабилитация и си има свой психотерапевт. Прави всичко, което е необходимо. Остави го. Гледай в собствената си паница.

Виждаше, че Гамаш проявява разум. Но също така разбираше, че пак ще водят същия разговор. Отново и отново. Защото страховете му нямаха нищо общо с разума. Не бяха в главата му.

И все пак забелязваше подобрение. Някой ден Арман щеше да се пребори. А когато успееше, щеше да намери покой.

Тук бе най-доброто място за това и Мирна го осъзнаваше, докато гледаше как едрият мъж, седнал на пейката на границата на селото, отваря книжлето, слага си очилата за четене и започва отначало.

Всички бяха дошли тук, за да започнат отначало.