![Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/4/poslednite-oceleli-zhivota-kakvto-go-poznavahme-bg-download.jpg)
Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]
- Автор: Пфефър Сюзан Бет
- Серия: Последните оцелели #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9786191570928
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]». Краткое содержание книги:
13 юли
Мат се отказа от бягането. Отне ми пет дни, за да го осъзная. Накрая го попитах и той ми призна, че престанал да тича от събота насам, отчасти заради замърсения въздух и отчасти, за да си пести силите.
Дните ми се струват доста по-къси, отколкото преди седмица. Или поне се стъмва по-рано. Мама ни позволява да използваме една от газените лампи всяка вечер в слънчевата стая. Тя не ни осигурява достатъчно светлина за четене на всички нас, така че двамата е Мат се редуваме край лампата. Майка ми намери на тавана торба със стара прежда и вечерно време плете, така че не се нуждае от много светлина.
Аз пък пиша сега тези редове на светлината на фенерчето. Зная, че трябва да спра. Батериите няма да траят вечно.
14 юли
Днес направих нещо толкова глупаво. Иде ми да се самоубия, толкова съм ядосана и разстроена.
Седяхме си тази вечер, заети с обичайното при силно ограничената светлина. Към девет часа мама обяви, че сме изхабили достатъчно газ за осветление за цяла нощ, така че трябвало да си лягаме. От известно време бяхме свикнали да ставаме с изгрева на слънцето, но след като тази ужасна сивота закри слънцето, дневният ни режим се обърка. Все още можеше да се каже кога слънцето изгрява, но нямаше някакви значителни промени. Сивота в шест сутринта, сивота в шест вечерта.
И не зная защо, но тази вечер никак не ми се лягаше. Може би заради кошмарите, които ме преследваха през последните два дни, как Беки ме бута в някакъв вулкан, все такива неща.
Казах, че преди лягане ще поседя на верандата. И понеже за там не беше необходимо да се хаби газ за лампата, мама нямаше причина да ми откаже. Излязох и постоях малко, може би около половин час. Но сигурно е било достатъчно дълго, защото, като се прибрах, мама и Мат вече си бяха в стаите.
Само че когато реших да вляза, забравих за Хортън. Денем котаракът си дремеше отвън, но след залез-слънце не го пускахме да излиза. Дори и да имахме ток, това правило се спазваше. През нощта домашният любимец трябваше да е вътре в къщата.
Предполагам, че и Хортън, като нас, се е объркал дали е ден, или нощ. Така че изскочи и хукна навън веднага щом отворих вратата.
Изтичах обратно и се провикнах след него, но той не ми обърна никакво внимание. Цял час останах на верандата, виках го, надявах се сам да се прибере, но никаква следа от него.
По-добре да не хабя батерията на фенерчето си. Само се надявам, че като се събудя утре, ще го открия на стъпалата пред входната врата да се оплаква, че е бил принуден да нощува навън.
15 юли
Нито следа от Хортън.
Редувах събирането на подпалки с търсенето на котарака. Мама и Мат също го търсиха, но не го видяхме повече.
Майка ми каза, че не бива да се измъчвам, защото това можеше да се случи с всеки от нас, но аз си знаех, че вината е моя. Толкова съм небрежна. Неведнъж вече се бях забърквала в какви ли не каши, защото съм прекалено нехайна, но при повечето от тях най-силно наранената съм била самата аз.
Не зная какво ще направи Джони, като се прибере от лагера и не завари Хортън у дома.
16 юли
Нито следа от Хортън.
С мама здравата се спречкахме.
- Не сме чули нито дума от Джони вече две седмици! А ти мислиш само за тази проклета котка.
- Джони е добре! - извиках й. - Храни се по три пъти дневно. Ти изчака той да замине, преди да ни сложиш на тази зверска диета. Да не мислиш, че не съм го забелязала? Да не смяташ, че не зная кой според теб ще оживее?
Още не мога да повярвам, че го казах. Неведнъж ми бяха минавали подобни мисли, но дори не съм ги написала тук, толкова са ужасни. Ами ако мама наистина вярва, че само един от нас ще може да оцелее? Зная, че не би избрала себе си.
Но дали действително ще избере между Мат, Джони и мен? Нима ще се стигне до момента, в който ще помоли двама от нас да се откажат от храната заради третия?
Работата е там, че ако се стигне до това, Мат няма да приеме храната. И мама също би трябвало да е наясно. А когато се замисля за това, колкото и усилено да се опитвам да не го правя, предполагам, че тя смята, че аз няма да се справя сама. Никоя жена не би могла.
Следователно всичко оставаше за Джони.
Мразя да мисля така. Мразя се за това, че съм толкова разстроена за Хортън, че си го изкарвам на мама. Мразя да съм толкова себична, че дори не се трогвам, когато тя се безпокои, че няма никаква вест от Джони.
Престанах да се тревожа, че не съм се чувала с татко. Просто си представям един месец далеч от тук, далеч от мама. Един месец в Спрингфийлд, където по някаква вълшебна причина слънцето грее ярко, никога не спират тока и аз не съм вечно гладна.