Само един поглед [bg]

Така постепенно нейното семейство се бе разделило на четири самостоятелни части в мрака на вечерите, които влизаха във взаимоотношения само при нужда.

Шарлейн видя, че в гаража на Сайкс свети. Видя също, че в него се движи някаква сянка. Защо? Нямаше причина полицейският офицер да е там. Тя протегна ръка към телефона, набра 911 и каза:

— Обаждах ви се преди малко.

— И?

— За проникване в къщата на съседа ми.

— Пратихме полицай да провери.

— Да, знам това. Видях го да пристига. Но мисля, че нещо трябва да му се е случило.

— Какво видяхте по-точно?

— Мисля, че вашият колега е бил нападнат. Изпратете подкрепление. Бързо.

И затвори. Колкото повече затънеше в обяснения, толкова по-глупаво щяха да звучат.

В този момент дочу познат звук отвън. Електронно отварящата се врата на гаража на Фреди. Азиатецът бе направил нещо на полицая и сега щеше да избяга.

И тогава Шарлейн взе решение да направи нещо наистина глупаво. Сети се за онези тъповати героини от книгите и филмите и си помисли, че дори някоя от тях не би направила нещо толкова колосално идиотско. Беше сигурна, че ако се отърве жива щеше да се смее на своето решение, пред което въпросните героини, влизащи в тъмни и злокобни къщи само по сутиен и гащи, изглеждаха като върха на мъдростта и благоразумието.

Фактът беше налице: азиатецът щеше да избяга. Тя беше сигурна, че той е нападнал и може би убил и Фреди, и полицая. Докато другите полицаи дойдат, ще е изчезнал. Нямаше да го намерят. Щеше да е късно. И после какво? Той я бе видял на прозореца и се бе досетил, че именно тя е извикала полицията. Фреди и полицаят вероятно бяха мъртви. И кой е единственият свидетел? Шарлейн. Значи той ще се върне да я очисти, нали така? А дори да не стане така, тя ще е обречена оттук насетне да живее в страх. Което значи неспокойни нощи, а денем да се взира тревожно в хорските тълпи с ужаса, че ще зърне лицето му. А дали няма да си отмъсти, като посегне на Майк или децата…