![Градината на Рама [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/8/2/gradinata-na-rama-bg-download.jpg)
Градината на Рама [bg]
- Автор: Ли Джентри, Кларк Артур Чарльз
- Серия: Рама (bg) #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 954-17-00
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Градината на Рама [bg]». Краткое содержание книги:
Когато двамата с Ричард останахме сами, легнахме върху матрака, хванати за ръце, и говорихме часове наред. Казах му, че се надявам предстоящата маневра да предвещава края на пътешествието ни с Рама.
— „В душата на човека гори вечна надежда. Той никога не е, но очаква да бъде благословен“ — отвърна ми той. Седна за малко и се вгледа в мен, а очите му проблясваха в полумрака. — Александър Поуп — уточни и после се разсмя. — Хващам се на бас, че никога не му е идвало наум, че ще бъде цитирам на 6000 милиона километра от Земята.
— Изглеждаш по-добре, скъпи — помилвах ръката му.
Той присви вежди.
— Точно сега всичко изглежда наред. Но не зная кога отново ще се спусне мъглата. Може да се случи всеки миг. И все още не мога да си спомня ясно какво се е случило с мен през трите години на отсъствието ми.
Легна отново.
— Какво ще стане според теб? — попитах.
— Предполагам, че предстои нова маневра. Надявам се да е голяма. Приближаваме Сириус с голяма скорост и ще трябва значително да я намалим, ако целта ни се намира някъде в неговата система. — Той се пресегна и хвана ръката ми — Заради теб и особено заради децата се надявам тревогата да не е фалшива.
8 юли, 2213
Маневрите започнаха преди четири дни, точно по програма, веднага щом приключи третото и последно светлинно представление. Както през изминалите четири години, така и сега нито чухме, нито видяхме птицеподобни или октопаяци. Кати беше много разочарована. Искаше да види как всички октопаяци се завръщат в Ню Йорк.
Вчера в нашата пещера се появи двойка биоти-богомолки, които се насочиха право към антиускорителния резервоар. Носеха голям контейнер, с пет нови плетени хамака (Симон, разбира се, се нуждаеше от друг размер) и шлемове за всички ни. Наблюдавахме ги от разстояние, докато те инсталираха хамаците и проверяваха системите на резервоара. Децата бяха очаровани. Краткото посещение на богомолките потвърди, че скоро предстои много голяма промяна в скоростта на движение.
Очевидно хипотезата на Ричард за връзката между главната изтласкваща система и общия температурен контрол на Рама е вярна. Температурата отгоре вече започна да се понижава. В очакване на по-продължителна маневра ние сме постоянно заети с клавиатурата и поръчваме облекла за децата, подходящи за студеното време.
Постоянните вибрации отново нарушават хода на живота ни. В началото децата се забавляваха, но вече взеха да се оплакват. Колкото до мен, надявам се, че приближаваме крайното назначение. Макар че Майкъл постоянно повтаря „Ще бъде волята Божия“, аз също отправям редки молитви, които са по-егоистични и по-особени от неговите.
1 септември, 2213
Съвсем сигурно е, че се случва нещо ново. През последните десет дни, откакто престанахме да влизаме в резервоара и маневрите приключиха, корабът се приближава към самотен източник на светлина, разположен приблизително на тридесет астрономически единици от звездата Сириус. Ричард свърза набора сензори с черния екран по такъв начин, че този източник на светлина постоянно да се намира в центъра на нашия монитор, независимо кой рамиански телескоп го наблюдава.
Преди две вечери взехме вече да различаваме очертанията на обекта. Мислехме си, че това сигурно е някаква населена планета. Ричард се впусна да изчислява количеството топлина, което Сириус отдава на тази планета, отстояща от него на разстояние приблизително еднакво с това между Нептун и нашето Слънце. Независимо че Сириус е по-голям, по-ярък и по-горещ от Слънцето, Ричард заключи, че нашият Рай (ако това наистина беше мястото на нашето назначение) ще бъде доста хладен.
Снощи успяхме да видим целта по-ясно. Тя представлява продълговата конструкция (Ричард твърди, че поради тази причина не може да бъде планета, защото всяко нещо „с тези размери“, което не е сферично, „трябва да е изкуствено“); наподобява пура с два реда светлини по горната и долната й част. Понеже не знаем точно на какво разстояние се намира от нас, не можем със сигурност да определим размера й. Ричард прави някои „догадки“ въз основа на скоростта, с която се приближаваме, и смята, че пурата е дълга приблизително сто и петдесет километра и петдесет километра висока.
Цялото семейство се събираме в централното помещение да следим монитора. Тази сутрин имаше нова изненада. Кати ни показа, че около нашата цел се намират още две превозни средства. Миналата седмица Ричард я научи как да борави с рамианските сензори, които довеждат информацията до черния екран, и докато ние, останалите, разговаряхме, тя получи достъп до отдалечения радар, който бяхме използвали за първи път преди тринадесет години, за да идентифицираме ядрените бойни глави от Земята. Пуроподобният обект се намираше в периферията на обсега на радара. Точно пред него, почти неразличими в широкото поле, се намираха два други блика. Ако наистина гигантската пура е нашето, местоназначение, вероятно ще си имаме компания.