Артър & Джордж [bg]
- Автор: Барнс Джулиан Патрик
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Артър & Джордж [bg]». Краткое содержание книги:
Около час го оставиха в чиста, светла килия, после го качиха на влака от гара „Ню Стрийт“ за Канок в 12:40. Уолсол 13:08, помисли си Джордж. Бърчилс 13:12. Блоксуич 13:16. „Уайърли — Чърчбридж“ 13:24. Канок 13:29. Двамата полицаи казаха, че няма да е с белезници по време на пътуването, и Джордж им бе благодарен за това. Въпреки всичко, когато влакът спря в Уайърли, той наведе глава и вдигна длан пред бузата си, да не би носачът или мистър Мериман да забележи двамата полицаи и да разпространи новината, че е арестуван.
Когато слязоха в Канок, го откараха до полицейския участък с двуколка. Там измериха ръста му и записаха отличителните му белези. Огледаха дрехите му за петна от кръв. Един полицай го помоли да свали ръкавелите и огледа маншетите му. После попита:
— Тази риза ли носехте на нивата снощи? Сигурно сте я сменили. По нея няма кръв.
Джордж не отговори. Не виждаше смисъл. Ако отговореше с „не“, полицаят веднага щеше да атакува: „Значи признавате, че сте били снощи на нивата. Коя риза носехте?“ Джордж смяташе, че досега е бил напълно отзивчив; занапред щеше да отговаря само на необходими въпроси, но не и на подвеждащи.
Вкараха го в тясна килия без почти никаква светлина и с още по-малко въздух, където миришеше на обществена тоалетна. Липсваше дори вода за миене. Бяха му взели часовника, но предполагаше, че е около два и половина. Преди две седмици, помисли си той, само преди две седмици двамата с Мод си бяхме изяли печеното пиле и ябълковия пай в „Бел Вю“ и вървяхме по морската алея към замъка, където аз подхвърлих шеговита забележка относно закона за продажбата на стоки, а един минувач се опита да ни посочи връх Сноудън. Сега седеше на ниския нар в полицейска килия, дишаше колкото се може по-малко и чакаше какво ще се случи. След около два часа го отведоха в стаята за разпити, където бяха Камбъл и Парсънс.
— И тъй, мистър Идалджи, знаете за какво сме дошли.
— Знам за какво сте дошли. И името е Ейдълджи, а не И-дал-джи.
Камбъл премълча. Помисли си: отсега нататък ще те наричам както си ща, адвокатче.
— И разбирате законните си права?
— Мисля, че да, инспекторе. Познавам правилата на полицейската процедура. Познавам законите за доказателствата и правото на обвиняемия да запази мълчание. Знам какви обезщетения се полагат при неправомерен арест и задържане под стража. Между другото, познавам и законите за клевета. Знам също така в какъв срок трябва да предявите обвинение и колко време след това трябва да ме изправите пред съда.
Камбъл очакваше демонстративно предизвикателство, макар и не обичайното буйство, което често налагаше намесата на сержант и няколко полицаи.
— Е, това облекчава нещата за всички ни. Без съмнение ще ни уведомите, ако сбъркаме някъде. И тъй, знаете защо сте тук.
— Тук съм, защото ме арестувахте.
— Мистър Ейдълджи, излишно е да се правите на умник. Справял съм се с далеч по-костеливи орехи. А сега кажете защо сте тук.
— Инспекторе, нямам намерение да отговарям на общи приказки, до каквито несъмнено прибягвате, когато се мъчите да объркате долнопробни престъпници. Не възнамерявам да се хвана на въдицата ви, ако решите да ме подмамите с подвеждащи въпроси. Доколкото ми е възможно, ще отговарям искрено на всички ваши конкретни питания.
— Много мило от ваша страна. Тогава ми разкажете за Капитана.
— Какъв Капитан?
— Вие ми кажете.
— Не познавам никакъв Капитан. Освен ако имате предвид капитан Ансън.
— Недей да ставаш нагъл, Джордж. Знаем, че посещаваш Капитана в Нортфийлд.
— Доколкото знам, никога през живота си не съм стъпвал в Нортфийлд. На кои дати твърдите, че съм бил там?
— Разкажете ми за бандата в Грейт Уайърли.
— Бандата в Грейт Уайърли? Сега вие говорите като в евтино криминално книжле, инспекторе. Никога не съм чувал някой да споменава подобна банда.
— Кога се запознахте с Шиптън?
— Не познавам никого на име Шиптън.
— Кога се запознахте с носача Лий?
— Носач? Имате предвид носач на гарата?
— Нека го наречем носач на гарата, щом така казвате.
— Не познавам носач на име Лий. Макар че, доколкото ми е известно, може да съм поздравявал носачи, без да знам имената им, и някой от тях може да се нарича Лий. На гара „Уайърли — Чърчбридж“ носачът е Джейнс.
— Кога се запознахте с Уилям Грейторекс?
— Не познавам… Грейторекс? Онова момче от влака? Което пътува до прогимназията в Уолсол? Какво общо има то?
— Вие ми кажете.