Артър & Джордж [bg]

Онзи се усмихва нахално.

— Това си е между него и мен, нали така?

— Едно ще ви кажа, драги. — В гърдите на Джордж пламва гняв, силен като греха. — Такива като вас не са нищо друго освен загуба за държавния бюджет. Седмици наред обикаляте селото без никакъв, абсолютно никакъв резултат.

Полицаят пак се ухилва.

— Кротко, кротко — казва той.

На вечеря викарият предлага Джордж да отведе Мод на еднодневен излет до Абъристуит. Тонът му е повелителен, но Джордж категорично отказва: има твърде много работа и не желае да си почива. Държи на своето, докато Мод не се присъединява към молбите, после неохотно отстъпва. Във вторник двамата тръгват още по тъмно и се прибират чак вечерта. Слънцето грее; пътуването с влака — двеста километра според разписанието — е приятно и без произшествия; братът и сестрата изпитват необичайно усещане за свобода. Разхождат се покрай морето, разглеждат фасадата на университета и отиват до края на вълнолома. Случили са чудесен августовски ден с лек ветрец и единодушно решават да не наемат лодка; не желаят и да се присъединят към наклякалите събирачи на камъчета по плажа. Вместо това хващат трамвая от северния край на крайбрежния булевард до Клиф Гардънс на Конститюшън Хилс. Докато трамваят се изкачва и после слиза, пред тях се разкрива чудесна гледка към града и залива Кардиган. Всички в курорта са любезни, включително и униформеният полицай, който им дава съвет да обядват в хотел „Бел Вю“, или в „Уотърлу“, ако са въздържатели. Седнали пред чиниите с печено пиле и ябълков пай, двамата обсъждат безопасни теми като Хорас, покойната старица Стоунам и хората на съседните маси. След обяда се изкачват до замъка, който Джордж шеговито определя като въпиещо нарушение на закона за продажбата на стоки — само руини и няколко порутени кули. Един минувач им посочва връх Сноудън вляво от Конститюшън Хил. Мод е възхитена, а Джордж изобщо не го забелязва. Тя обещава някой ден да му купи бинокъл. На връщане във влака го пита дали за трамвая в Абъристуит ще важат същите закони, както и за железниците; после моли Джордж да й устрои съдебен процес както някога в класната стая. Той полага усилия, защото обича сестра си, която за разлика от друг път изглежда почти щастлива; но определено не е във форма.